Г.Т. на Кук
Това момиче ме грабна. Харесах си я още като я видях, но се надявам да не се влюбя много, защото тя скоро ще си тръгне е не знам какво ще правя.
Г.Т. на Даян
Сега вървим към хотела за да събрем багажа ми и да отидем у тях. Куки е много сладък. Сложил е ръка през кръста ми и усещам, че не спира да ме гледа.
И ето ни влизаме в хотелската стая и аз попвам да слагам багаж в куфара.
-Искаш ли помощ с багажа?-попита любезно Джин.
-Ела, нямам нищо против за малко помощ.-повиках го.
Той тръгна да става, когато Чонгкук го спря.
-Остави, аз ще и помогна. Ти стой.-каза на Джин и тръгна към мен.
Аз вътрешно пищях от радост, защото никога не съм си и помисляла, че ще го срещна, а пък камоли да ми помага с багажа(да знам звучи странно).
Обаче стана малко неловко, понеже Куки взе да нарежда в куфара бельото ми. Сигурна съм, че беше нарочно.
-Ей, този е секси.-каза той държейки еднин черен дантелен сутиен.
-Амм...мерси.-отговорих му. Това звучеше толкова тъпо, но просто не знаех да какво да му отговоря.
-Може да си го сложиш някой път и да ми го покажеш.-усмихнасе отнова със заешката усмивка, а аз се изчервих цялата.
-Чонгкук, спри. Не виждаш ли че я засрамваш.-скара му се Джимин.
Вече бяхме готови с багажа и въвяхме към тяхната къща. През целия път никой не убели и дума. А колкото до Кук, той пак ме държеше през кръста. Надявам се и той да ме харесва, но аз ще трябва тръгвам в края на другата седмица и ми е много тъжно.
Вече бяхме пред тях. Влязохме и беше огромно. Не знам как не се губят вътре, но проблема беше че беше доста разхвърляно, все пак тук живеят седем момчета.
-От сега казвам, че ще спа на дивана. Изглежда много удобен. Може ли?-помолих се.
-Ааа..не. Без такива. Ще дойдеш да спиш при мен. Моето легло е по удобно.-настояваше Куки и погледна с един от онези жални погледи на които не мога да устоя.
-Офф...не искам да се натрапвам, но щом така искате господине, добре.-засмях се и тръгнах нагоре по стълбите без да се осетя, че всъщност не знам къде отивам.
BINABASA MO ANG
Korean Love *ЗАВЪРШЕНА*
FanfictionКогато работата те среща с любовта... корица: sadreamer_01