LIFE DECISION , 2JAE

LIFE DECISION | END

 - Събуди се, Дже – Джебум постави лека целувка върху бузата на приятеля си, след което захапа игриво ухото му, карайки тялото му да потръпне. – Ако не станеш сега ще почна да хапя и на други места.

Йонгдже измрънка, удряйки приятеля си по гърдите, след което сънливо потърка очите си. 

 - Защо си станал толкова рано? – попита брюнетът след като вече бе застанал в седнало положение и мързеливо бе подпрял главата си върху рамото на Джебум. – Чак си се и облякъл, ще излизаш ли някъде? 

Джебум се усмихна и целуна челото на по-малкия. – Имам да свърша малко работа. А ти трябва да провериш дали всички приготовления за утре са готови. 

Йонгдже поклати глава и се подсмихна. - Твърде много се притесняваш. Родителите ни със сигурност са приготвили всичко както трябва. Не мисля, че нещо въобще зависи от мен сега.

 - Зависи, зависи. Трябва да си мноого красив утре. Все пак ще те направя само мой, искам да изглеждаш като излязъл от приказките. – думите на Джебум, сладки като захар, накараха бузите на Йонгдже да придобият бледо розов цвят. Все още се изчервяваше, когато Бум му говореше така. Бяха се минали почти 3 години, откакто те бяха заедно, но Дже все още не можеше да преодолее това чувство, не можеше да спре да се срамува, когато и приятелят му да говореше по този начин.

 - Сериозно, като говориш така... - Йонгдже опита да скрие лицето си с ръце, но Джебум го спря. 

 - Какво, срам ли те е? Такова си бебе. - Джебум целуна нежно нослето на приятеля си, който сладко се изкикоти. – Обаче аз трябва да тръгвам вече. Възможно е да закъснея, затова не ме чакай за обяд. 

- Аз мисля да отида при майка. Сигурно е заета с приготовленията за сватбата ни утре и сигурно и трябва помощ.

Джебум кимна и постави бърза целувка върху устните на Дже, след което взе ключовете на колата си и излезе от апартамента.

***

 Докторе, сигурен ли сте? – попита Джебум, а ръцете му трепереха, държейки документа. - Може да сте объркали диагнозата ми. Моля ви, проверете пак!

Доктор Уанг въздъхна и свали очилата си, потърквайки челото си уморено. 

- Съжалявам, Джебум. Проверих изследванията ти няколко пъти, но резултата си оставаше един и същ. Мога да те пратя при друг лекар, ако на мен не вярваш...