¶Vante :vk

24.

Свещи. Свещи навсякъде. Из цялата Чонгкукова къща имаше свещи и причината за това беше само и единствено Техьонг.

-Дали прекалих? - нямаше повече време за размисли, защото на вратата му вече се звънеше настойчиво. Чонгкук вдиша и издиша нервно. Да, това със свещите и романтиката не го правеха за първи път, нито пък да са гаджета, но пак си беше напрежение.

От другата страна Техьонг си оправяше косата и грима на едно от малките джобни огледалца след като беше натиснал звънеца над пет пъти, Кук ей така от нищото му беше съобщил да се срещнат и нямаше толкова време да се оправи. Не че беше сложил кой знае колко грим, но имаше белези, които искаше да прикрие, за да не изглежда грозен пред Чонгкук.

Момента настъпи. Чонгкук отвори широко входната врата и се усмихна, като Техьонг го посрещна със същото.

-Влизай.

Те прекрачи прага на апартамента и се огледа.

-Странно е...- каза Кук, като застана до тялото на Техьонг и вдиша аромата на парфюма му. - ...сега не мога да се заяждам с теб.

-Наистина не разбрах какво точно те накара да ми дадеш втори шанс, но му благодаря.

-Техьонг...-звънене на телефон прекъсна изречението на Чонгкук. Те бръкна в задния си джоб на дънките и погледна мобилното устройство в ръката, като подбели очи. Натисна копчето на телефона за отворяне на обаждането.

-Кажи, Юн.

Кук извъртя глава настрани и се зачуди "Кой по дяволите е Юн?"

-За какво...- плътният глас на Техьонг се снижи. Всъщност беше го срам от брат му и не искаше Чонгкук да узнава за него. -...по дяволите са ти тампони?

-Тампони?

Чонгкук просто реши да отиде в кухнята, стана му пределно ясно, че Техьонг се притеснява да говори пред него. Щеше да го подслушва от там.

-Юн... не стига, че се натрисаш вкъщи, а сега и пари ми искаш... и то за глупости!

-Юн, Юн, Юн, кой е Юн?

-Взимай хлапето и си тръгвайте...в момента съм зает! - най-накрая Техьонг приключи с разговора си, но пък не беше разбрал колко щети щеше да нанесе това в бъдеще.

-Техьонг. Кой е Юн? - Чонгкук прехапа устни, докато чакаше отговор. Двамата вече бяха седнали на мекия диван в кухнята, но между тях се разнесе едно досадно напрежение.

-Не ми се говори в момента за това, Куки, когато му дойде времето ще ти кажа, обещавам!

Така ненадейната им среща, премина в доста приказки и няколко лигави целувки. Но Чонгкук все още мислеше за разговора на гаджето му...

Момчетата стояха отново на входната врата на Кук.

-Ако искаш остани, може да гледаме някакъв филм или...

-Съжалявам, но имам една неотложна работа.

-Ясно...-последна целувка. Последна целувка преди Техьонг да си тръгне и да остави Чонгкук с всичките му налудничави мисли.

-Хлапе...Юн звучи, като женско име...да си тръгват...ще ми сподели когато му дойде времето? - Кук започна да превърта срещата им и разговора отново и отново в главата си. И най-накрая нещо в него избухна, като вулкан:

-Господи, Техьонг има дете!

===================
Ха, ха, ха, ха болна съм