След като изпратих Йън се прибрах. Още от вратата майка ми започна да ми говори нещо , но аз не ѝ много внимание , чух само няколко думи. Качих се в.стаята си и си легнах. Исках да заспя , но няколко неща , които майка ми каза , се въртяха в главата ми. А именно - * Вчера те видях с едно момиче. Тя изглеждаше красива. Заедно ли сте. Юнги ти много се промени откакто се премести. Заради нея ли е?* - тези думи ми бъркаха в подсъзнанието. Не знаех защо, но ми се искаше едно тези изречения да е вярно. ( Мисля , че всички знаем кое е то).
- Възможно ли е да я харесвам? Всеки път когато я видя нещо в мен започва да пърха. Чувството е прекрасно. Когато Йън се смее сякаш пеят птици. Ахххх кога станах толкова поетичен? Мисля ,че я.харесвам. Толкова ми напомня за мен в старото ми училище. Аз бях студен , груб и отдръпнат - точно като нея. В момента , в кокто я видях сякаш видях себе си - за това се промених. Иска ми се и нея да променя. Тя заслужава да е много щастлива , тя заслужава много хубави неща да ѝ се случват. Искам да е щастлива , но как да ѝ призная чувствата си , как да я променя , как да я направя щастлива? Дали ще ме разбере? Дали ще ме отхвърли? Защо трябва да се чувствам така? Чувството е приятно , но... е много сложно. Имам толкова въпроси. Защо Мин Йън Ким , защо това име е толкова хубаво? И защо тя е толкова студена? Защо е толкова отдръпната? Защо няма доверие на никого? Защо е толкова груба с момчетата? Защо , защо , защо? - не спирах да си задавам въпроси цяла нощ. Не спах , но знаех , че ще съм щастлив щом утре ще я виждам. Ахх Йън , заради теб се чувствам така.
ESTÁS LEYENDO
Промяната
De TodoЕдно момиче , което няма желание за живот , среща няколко момчета , които тъкмо са се преместили в нейния клас. Едно от тях е същото като нея ... но по някакъв начин той започва да се променя и да иска да промени и нея.... Дали ще успее?
