Korean Love *ЗАВЪРШЕНА*

11

-Кукии...ела за малко.-провикнах се и го чух да идва.

-Кажи, любов. Какво има?-попита ме той.

-Аммм...токова...амии...трябва да отидеш до магазина.-измънках си под носа.

-Добре, ще отида. Какво да взема?-пита и чух подхилкване.

-Емии...нали знаеш...токова...трябват ми едни неща.-казах едва и ми стана неловко.

-Превръзки ти трябват нали? Добре, отивам до магазина само ми кажи какви да ти взема.-каза с насмешка.

-Ейй...не ми се смей, Чонгкук чувам те. Радвай се че вие нямате цикъл.-развиках му се аз.

-Добре де, добре. Не се сърди и аз няма да се смея. Кажи само какви да взема.-обясни той.

-Едни дневни и едни нощни.-викнах му сопнато и го чух да си взема ключовете и да излиза.

Да, да разсърдих му се, но само за да видя какво ще направи за да му простя. Попринцип не съм такъв човек и не бих се обидила от такава дреболия, но сега само го изпробвам. Седях си в тоалетната чакайки го да се върне с така нужните ми превръзки. Чух отварянето на вратата на банята той ми подхърли двата пакета.

-Надявам се да ти вършат работа.-каза ми Кук.

Аз си свърших работата в банята и се вънах в стаята, като легнах на леглото и се правех, че си гледам в телефона. Но изведнъж Куки реши, че иска да се лигви и почна да се мята по леглото. Аз нямам нищо против да го гледам как се лигави, но да не забравяме, че сега се правя на сърдита.

-Чон Чонгкук! Спри да се търкаляш по леглото и си седни за стегнатия задник най-накрая. Не се дръж като дете.-развиках му се, като получих объркан поглед от негова страна.

-Любов, сърдиш ли се?-попита ме и се надвеси над мен.

-Не!-викнах му.

-Не ти вярвам. Ей, познаваме се от скоро, но вече знам много неща за теб и знам, че сега се сърдиш. Какво да направя за да ми простиш?-погледна ме с дълбоките си очи, още надвесен над мен.

Ахх...не мога да се преструвам повече. Толкова много го обичам.

-Искам целувка. Голяяяммаа...целувка.-казах и се усмихнах.

-Голямата целувка идва веднага.-прошепна ми на ухото и ме целуна.

Останалата част от деня не правихме почти нищо. Лежахме и се лигавехме. Приготвихме си багажа, защото утре заминаваме. Поръчахме си храна за вечеря и си легнахме.

Събудих се, но Кук още не беше станал. Изправих се от леглото, измих се и слязох долу да закусвам. Взех в една табла храна и за него, защото нямахме време за губене, полетът ни беше след 2 часа. Качих се в стаята и той още спеше. Седнах до него на леглото и почнах да го ръчкам за да се събуди, но той не помръдваше.

-Сънчо, ставай.-казах и го целунах по челото.

-Ммм...ставам, ставам, но може ли всяка сутрин да ме събуждаш така.-измънка заспало.

-Ще си помисля. А сега ставай да ядеш и да се оправяш, защото полета ни е след 2 часа.-обясних.

Кук стана, наяде се и се облече. Търгнахме към летището и не след дълго вече бяхме в самолета. Потеглигхме и осетих,че се унасям.

Г.Т. на Чонгкук

Дея се унесе и заспа веднага след като излетяхме. По време на полета не се събуди нито веднъж. Сега вече кацнахме в Америка, но не исках да я будя затова я взех на конче. Видях от телефона и адреса, който и беше пратил брат и тръгнах натам. Вървях вече половин час и вече стигнах. Натиснах звънеца и след малко на вратата се показа една жена.