Korean Love *ЗАВЪРШЕНА*

13

Събудих се към 7:30. Днес беше денят на сватбата. Станах и отидох в банята да се изкъпя. След това станах и отидох долу в кухнята за да направя закуска. Тъкмо обърнах първата палачинка и чух, че някой слиза.

-Ммм...любов, мирише много вкусно. Какво правиш?-попита сънено Куки.

-Правя палачинки. А ти защо стана толкова рано?-казах слагайки следващата палачинка.

-Ами усетих те като стана и се събудих. Обаче аз имам една идея.-отговори той.

-Каква идея, Зайо?-попитах.

-Днес е сватбата на брат ти и предполагам, че ще искат да са сами с жена си на първата им брачна нощ. Затова ще отида да направя резервация в някой хотел за нас и къщата да остане за тях.-обясни Кук.

-Добре, отиди да направиш резервация, но по-бързо защото сватбената церемония започва в 11:00.-отвърнах му.

-Ще се нахраня и ще отида.-каза заека, отхапвайки палачинката си.

Наядохме се и Кук търгна към някакъв хотел, а аз започнах да си оправям грима и прическата, защото щеше да отнеме доста време. Започнах с прическата, за която ми отне 40 минути. Ето я:

Ето го и грима:

Тъкмо приключих с всичко и телефона ми звънна. Беше Куки.

-Ало?

-Амм...любов изгубих се.

-Офф...ако не объркаш нещо няма да си ти. Кажи какво виждаш около теб.

-Еми има един път и около него гора.

-Излязъл си извън града. Прати ми локация и ще дойда с такси да те взема.

-Добре любов. Много ти благодаря.

-Ами няма какво да те правя. Айде чао.

-Чао.

Взех си такси и тръгнах към локацията, която ми прати Чонгкук. След 1 час път го намерихме. Не знам как е вървял толкова време и не е усетил, че се е загубил, но той си е такъв. Взехме го и се върнахме обратно вкъщи за да се облече и той и да тръгваме.

След 2 часа

Сватбената церемония мина. Официално брат ми е женен. Сега сме в ресторанта и ядем.

-Любов искаш ли довечера да направим упражнение за нашата първа брачна нощ?-попита Кук с перверзния си поглед.

-Ще си помисс...-не можах да се доизкажа, защото ми се зави свят и припаднах.

Г.Т. на Чонгкук

Даян си седеше най-спокойно и изведнъж припадна и всички я наобиколиха.

-Кук, какво стана?-пита разтревожено брат и.

-Не знам. Както си седеше и припадна. Вие стойте тук и продължете празненството. Аз ще викна линейка и ще отидем в болницата.-казах аз.

-Добре, но щом разбереш какво и има ми се обади. Ето номера ми.-каза подавайки ми листче с номера си.

Обадих се на линейка и тръгнахме към болницата и докторите от бърза помощ казаха, че е получила алергична реакция и ще трябва да и промият стомаха в болницата. Пристигнахме и я вкараха в някаква стая за да и промият в стомаха, а аз чаках отпред. Минаха около 50 минути и от стаята излязоха 2 сестри букайко Дея на някакво легло.

-Докторе, къде я водите?-попотах доктора.

-В стая 301. Можете да отидете да я видите. Тя след малко ще се събуди и довечера може да си тръгнете. И да знаете, че алергичната реакция е била от фъстъци. Довиждане.-отговори ми доктора и тръгна.

Взех телефона си и звъннах на брата на Даян.

- Ало.

-Ало! Кук какво стана? Как е Дея?

-Добре е донякъде. Получила е алергична реакция от фъстъци и сега и промиха стомаха. Довечера ще я изпишат.

-Ооо...тя от малка е алергична и явно е забравила. Добре, благодаря, че ми се обади. Чао.

-Чао.

Качих се по стълбите и влязох в стая 301. Дея веще се беше събудила и се оглеждаше.

Г.Т. на Даян

Събудих се. Започнах да се оглеждам и видях, че съм в болнична стая. Някой велезе. Погледнах към вратата и срещнах разтревожения поглед на Куки.

-Зайо, какво стана? Защо съм тук?-питах аз и очите му се насълзиха, дойде и ме целуна.

-Знаеш ли как ме изплаши? Заради някаква тъпа алергия към фъстъци дойде в болница. Сигурно много те боли.-каза и гледаше все така разтревожено.

-Първо! Искам да спреш да плачеш. Второ! Съжалявам много, но съвсем бях забравила за елергията си. Трето! Не ме боли и искам да си ходя.-обяхних аз.

-Няма да ходиш никъде още. Ще си почиваш още няколко часа тук и довечера ще си тръгнем.-каза Кук.

-Добрее...-изпувках и се излегнах назад.