Korean Love *ЗАВЪРШЕНА*

14

Когато докторът ми каза, че вече съм в стабилно състояние си тръгнахме. Взехме си такси и отидохме в хотела, където Кук е запазил стая. Влязохме и легнагме на леглото да си почиваме.

-Кук.-казах аз.

-Да, любов?-отвърна ми.

-Много съжелявам, че те изплаших и адски много ти благодаря, че се погрижи за мен и не ме остави. Благодаря ти затова, че ме обичаш с всичките ми недостатъци.-благодарих му.

-Нали затова хората се събират. За да се подкрепят и да си помагат. Да се изправят заедно пред трудностите и да се обичат.-отвърна ми Куки и ме прегърна.

По-късно си легнахме и заспахме много лесно. Все пак деня ни беше изморителен.

Сутринта се събудих от звънящия ми телефон. Беше алармата. Полетът ни за Корея беше след час и половина затова трябваше да ставаме.

-Кукии...ставай. Трабва да се оправим и да отидем до къщата да си вземем багажа.- казах и го ръчках за да стане.

-Ще стана, но при едно условие.-измънка сънено той.

-Какво е то?-попитах учудено.

-Целувка!-каза посочвайки устните си.

-Офф...голямо си бебе. Добре.-измърморих и го целунах.

Той стана и заедо се облякохме. Отидохме до къщата и си взехме куфарите. След това на летището и си чакахме полета. Тогава телефона на Чонгкук звънна. Той вдигна.

-Ало.

.......

-Утре ли? Не е ли рано?

.......

-Мога ли да взема един човек с мен?

.......

-Разбирам. Добре, ще кажа и на останалите.

Минахме през всички проверки и се качихме в самолета. Сложих си слушалките и си пуснах музика. Не знам защо, но след разговора на Кук ми е някак притеснено. Както си седях той махна слушалките ми. Изглеждаше притеснен.

-Виж, Дея много съжалявам.-извини ми се той, но не знаех защо.

-Защо ми се извиняваш? Какво има?-зачудих се.

-Ами, мениджъра ни ми звънна. Утре заминаваме на турне за един месец. Опитах да го помоля да вземем и теб но той не разреши. Много съжалявам.-обясни ми той, а аз го прегърнах.

-Хей, няма за какво да съжаляваш. Няма нищо лошо в това да правите турне. Има много фенове, които искат да ви видят. А до това, че ще съм сама също не е проблем. Ще се оправя някакси и ще те чакам.-казах шепнешком до ухото му.

Той нищо не ми каза, а се обърна напред и облегна глава на рамото ми. За сложих пак слушалките си и си пуслнах музика.

След 4 часа

-Ооо...трябва да си направим прощално парти! Все пак заминаваме за един месец!-почти извика Хоби.

-Заплювам се, че няма да ходя аз до магазина!-каза Тае.

-Охх...оставете аз ще отида до магазина.-измърморих и си взех чантата излизайки от къщата.

Влязох в магазина и започнах да търся всичко нужно за партито. Не след дълго бях готова. Вървях към вкъщи пеша защото магазина беше наблизо. Влязох и тръшнах торбите на масата в хола. Кук веднага почна да рови.

-Любов?-каза той.

-Да.-отвърнах

-Къде е алкохола? Не го виждам.-попита.

-Ауу...съвсем забравих да купя. Аз не съм пила и затова не се досетих.-обясних, а той ме хвана за ръката и почна да ме дърпа.

Взе ми портмонето, обухме си набързо обувките и тръгнахме нанякъде като той още ме дърпаше и мърмореше.

-Ти не си човек!-повтори вече за 5-ти път той.

-Защо?-попитах.

-Как може да не си пила? Това не е човешко! Не е нормално!-викаше той по улиците докато вървяхме на някъде.

-Добре де, добре. Ще пия, но само една чаша. Само спри да ме дърпаш.-изнервих се вече аз.

-Добро момиче.-каза Куки и ме потупа по главата.