Ice Princess /Ледена принцеса

4

Събудих се с едно гадно усещане в корема. Гърлото ми беше пресъхнало и сякаш не ми достигаше въздух. Годсподи!
Подпрях се на шкафа,но залитнах и паднах. Стоях на пода и не можех да помръдна. Какво става с мен!?
Недей! Тя ме гони! Само,Габриела! Чуваш ли ме....Габ...не използвай силата си...чу ли..
Дотам. Болката спря. Не чувствах нищо,просто студа от отворения прозорец. Затворих го. Огледах стаята. Бях съборила всичко в опит да се задържа на крака.
-Рич?
Не. Нямаше го. Защо?! Не!
Не използвай силата си...
Защо?!
Облякох се и слязох долу при двете ледени стълбища. Имаше доста хора покрай тях. Отидох при Марая и Алек.
-Какво става?
-Вчера хванаха Дъглас,докато се опитваше да те прибере...
Алек говореше тихо. Виждах сълзи в очите на Марая. Какво ставаше?!
Тя си гризеше нервно ноктите и по едно време седна на пода.
-Какво става?!
Вече бях наистина разтревожена.
Даниела се доближи до нас.
-Вчера са хванали Дъг с избягалата принцеса. Оказа се,че наистина била жива! Да не повярваш! Както и да е,той отказва да признае къде е и затова днес следобед ще го...
Тя се спря. Не намираше точната дума да каже,че ще го убият?!
-Ще се опита да се спаси.
-Как?!
Алек махна на Скреж и тя си тръгна. Нещо ставаше?!
-Ще видиш. Не мога да го описвам.
Той сведе поглед до вече свитата на кълбо Рая.
Ясно. Значи е нещо много жестоко.
Горката. Марая страдаше много по Дъглас,явно наистина го обича.
Алек ме дръпна на страна.
-Къде ходи вчера по дяволите?!
-При Елиза.
-Защо!?
-Ами...Трябваше да я питам нещо.
-Толкова ли важно беше?!
Беше гневен. Ярост. Омраза?
-Да. Мисля. За мен е.
-Оф!
Той прокара пръсти през косата си.
-Рич го няма.
-Кой!?
Нямаше го вече да ми казва на кого да се доверявам и на кого не.
-Сутринта се задушавах. Когато си тръгна,отново си възвърнах дишането. Но...него го няма..
Една сълза се спусна по студената ми буза.
-О не! Направила го е.
-Какво?
Избърсах я.
-Тя каза,че ще потърси принцесата така. Има една черна магия,която отвежда далеч духовете на водачите.Само кралски род имат такива духове и следователно се водят водачи. Двамата заедно с духа се наричат Леден дух. На света има около 20 такива хора. Всеки може да се преобразява в животното,което е духа.
-Ти си...
-Да. Ами ти? Какъв беше той?
-Ами..мисля че вълк.
-Абсурд! Помисли пак.
-Ами беше голям,със същата бяла козина като теб и невероятни очи.
Това прозвуча странно.
-Аха. Мхм. Това не му е постоянната форма.
-Как така?!
-Постоянната форма се приема,когато водачът успее да се преобрази. Не духът води водачът,така че докато не се преобрази,духът остава без ясна форма. Затова и успя да ти повлияе. Нямате нужната връзка да издържите. Тя се надяваше вече да сте се свързали напълно,но уви...сега има един дух в повече.
Шах и мат. Как щях да живея без него...каква щях да съм!?
- Трябва веднага да отида при Елиза.
-Не! Ти чуваш ли се какво говориш?! Ще стоиш тук! Достатъчно те подозира Талола!
-Ами...чакай малко! Ти каза само кралския род са Ледени водачи?! Ти какъв си?!
-Ами...ще ти обясня по късно. Тази вечер след изпращането ще дойда в стаята ти да ти обясня.
-Изпращането.
-Все пак трябва да изпратим душата и самият Дъглас през портите...
Това беше последната дума,която ми каза тогава. Портите?! Какво общо имаха портите?!
Стояхме пред стълбищата и се чу един ужасен писък. Дъглас!?
-Това е. Вече му взеха духа.
Даниела започна да цъка с език. След тези нейни думи се чу стонът на Марая.
-Какво се случва?
-И той е като нас с Рая. Но,ако успеят да отделят духа от него...е...губи силите си. Дефакто няма шанс да оце...
-НЕ!
Марая стана и удари силно Алек.
Тя се доближи до мен и ме хвана за гушата.
-Ти си виновна кучко!!! Само ти!!
-Рая ,по спокойно. Рая!
Вече не ми достигаше въздух. Какво правеше с мен!?
-Ра..
Не можех дори да произнеса една трибуквена дума! Боже Марая!
-Марая осъзнай се! МАРАЯ!
Марая се обърна да се защити,но вече беше твърде късно. Алек се беше преобразил и я беше повалила на земята.
Видях го! Пазачите слязоха по стъпалата ,влачейки го. Беше целия в кръв.
Алек дръпна Рая на страна ,но аз се доближих до Дъглас.
-Дъг...
Той отвори едвам очи и ме погледна...била е някаква малка бяла птичка.
-Взеха ми я... кори взеха ми я...
Той плачеше. Познавах чувството,но точно сега не можех да плача за собствения ми Рич.
-Знам знам. Успокой се. Всичко ще е наред!
-Не. Няма. Ще умра,Кори!
-Няма!
Не. Той няма да умре! Може да не ми харесва,да ми досажда откакто ми каза,че ще ме следи всяка секунда ,но не. Няма да му позволя да умре!
Стражите го дръпнаха далеч от мен и го заведоха в някакъв етаж под нас.
-Щом го водят в тъмницата...
Това дали беше по зле от престоя в личните килии на Талола?!
-По добре ще му е там.
Ето го и отговора ми.