KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 3 ~ Rhiannon

Утринта е прохладна, но не и студена. В гората съм от рано, за да имам възможност да ѝ се насладя.
Въздухът е свеж и дъхът ми пълзи в него на пара. Харесва ми, че снегът е плитък вече от месеци насам. Това означава, че постоянната зима най-сетне започва да се оттегля от Уайтклиф. Не знам какво е положението отвъд селото, но тук мекотата на деня е нещо, на което всеки се радва. Всеки ден като напускам дома си, виждам как по улиците излизат жени и оживяват пазара. Как мъже ходят на лов в гората. И как деца си играят по улицата с домашните си любимци. Тогава сърцето ми се изпълва с весел трепет и се усмихвам. Единственото време от деня, в което успявам наистина да се отърся от проблемите си.

Татко си мисли, че щом всяка сутрин се измъквам призори от вкъщи, значи бягам. Според мен просто се притеснява, че един ден ще изчезна отново, както направих последния път, когато ме изпусна от поглед. Все ми се струва, че се опитва да ме задържи у дома, бавейки ме на вратата, когато съм на път да престъпя прага. В такива случаи или ми задава глупави въпроси, или ме занимава с повърхностни приказки, които ми пречат да се отдалеча. Забелязала съм, че откакто се върнах на прага му в тялото на елф, нито веднъж не сме говорили задълбочено, както някога правехме. С всеки ден все повече осъзнавам колко ми липсват онези наши задълбочени разговори. Мога само да се надявам, че татко ще изяви желание да говори с мен в най-скоро време. У дома съм си от цели пет месеца, но той все още ме гледа така, сякаш не може да възприеме, че съм същата онази негова дъщеря, която толкова силно обичаше.

Не позволявам на тези мисли да извикат сълзи в очите ми. За пореден път преглъщам чувствата си и се съсредоточавам върху гората около мен. Живо, дишащо същество, ето какво е тя. Чак сега, когато я чувствам с елфическите си сетива, мога да осъзная колко много е пропускала човешката ми същност. Бодливите клонки на вековните смърчове се полюшват от полъха, шептейки меланхолично в мъгливата утрин. Снегът пука под първите слънчеви лъчи и почвата под него си поема дъх. Последните следи от нощта изчезват и пойните птички го отбелязват като подхващат разсънващите си мелодии. Около мен гората живва след съня. Дошла съм първа тук, в достатъчно ранен час, за да няма ловци, които да изплаша. Те с лекота биха могли да ме застрелят, но не защото ще ме помислят за животно. Ще ме застрелят, защото на пътя си ще видят враг. Елф, макар и някога познато човешко момиче. Уморително е да крия това от всеки, с когото се размина.