Последната Наследница/The Last Inherritrix

11.

От онази вечер минаха няколко дена. Имахме няколко тренировки с Раян, но всичко беше толкова неловко помежду ни и не си говорехме за много неща.

Обикновено след тренировките с него бързах или за работа или за други тренировки. Исках да не мисля за това колко ужасно се държах онази вечер, но просто не ми се получваваше. Не бях готова за нова връзка, не и в романтичния смисъл. Раян беше много добро момче и се отнасяше изключително любезно с мен, а аз се държах като глупачка. Исках да му се реванширам. В петък на обяд след дългата смяна в работата и тренировката с него бях на обяд с Крис и Вики. Бях сигурна че нямаше да възразят да взема с мен и Раян, затова го поканих. За мой късмет се съгласи.

Влязохме в малко ресторантче в сърцето на града. Обикновено нямаше толкова много хора колкото имаше онзи ден. Поръчахме си храна и закачахме. Огледах обстановката - едно нормално американско заведение с огромни прозорци. Навън имаше  детска площадка, където малките деца се гонеха и забавляваха. Като изключим многото хора, всичко друго беше чудесно.

- Е, как са нещата между вас? - подметна брат ми, карайки Раян да се изчерви. Аз му метнах бърз поглед пълен с ярост, а Вики го ритна под масата. Разбрал намека Крис побърза да добави- Имах предвид обучението. То как върви?

- Добре- отговорихме едновременно с Раян.
- Мади, имам нужда да отида до тоалетна, ще дойдеш ли с мен?- бях се изчервила и намесата на Вики се появи в идеалния момент.

- Разбира се. - съгласих се аз и станах.

С нея отидохме да се освежим. Разказах и на бързо за онази вечер. Тя не беше особено учудена, но ме посъветва, че е добре с Раян да изясним всичко, за да можем да продължим с най-важната част- обучението. След като се върнахме при момчетата храната беше сервирана и започнахме да се храним. По едно време Раян остави лъжицата, огледа се и затвори очи. Изглеждаше като изпаднал в транс.

- Раян, какво правиш? Нещо станало ли е? - притесних се аз.

- Бързо, залегнете под масата. И тримата. - почти извика той.

- Но какво... защо? - стреснах се аз.

- Просто залегни! - почти извика той.

Послушах го и залегнах под масата. Той ме притисна към себе си, а Крис - Евриклея. Започнаха изстрели. Не можех да разбера какво се случва, но можех да чуя писъците на хората.

- Раян, какво се случва? - попитах изплашено аз.

- Успокой се, чу ли. Трябва да намерим по-безопасно място. БЪРЗО! - почти мигновено ми отговори той. Досега не бях го виждала толкова притеснен.

Изстрелите като че ли се учестиха. Раян създаде силово поле, под което да се придвижим до близкия бар, най-безопасното място в онзи момент. Притисна ме към себе си и изтичахме. Сърцето ми се учести като чух изстрелите да стават все повече и повече. Хората бягаха, криеха се и крещяха. Стигнахме до бара. Всички бяха добре, или поне живи.

- Добре ли си? - обърна се към мен. Не можах да отговоря затова само поклатих глава. - Покривай ме. Ще ги спра.

Докоснах бара и се концентрирах. Успях да създам силово поле, за да ни пазя. Раян направи някакво заклинание и вълни от непозната за мен енергия се разляха около нас. Секунди по късно изстрелите свършиха. Пуснах силовото поле. Изправих се едва когато бях напълно сигурна, че бяхме в безопасност. Крис, Евриклея и аз бяхме невредими, но Раян нямаше този късмет. Погледнах го и ръкава му беше покрит с кръв. Инстинктивно взех една от платнените кърпи и я поставих на ръката му.

- Божичко, Раян. Добре ли си?- погледнах към ръката му, докато притисках плата към раната.

- Да, спокойно. Само леко ме одраскаха. Не се притеснявай. Ти как си?- като че ли за него въобще нямаше значение, че той беше ранен. Всъщност изглеждаше облекчен и беше върнал спокойното си изражение.

- Леко стресната, но ще се оправя.

Огледах се наоколо. Беше станало кървище. Навсякъде имаше  мъртви или ранени хора, всички уплашени до смърт. Линейките пристигнаха. Покриха телата на умрелите с черни чаршафи и ги прибраха. Появи се и полицията. Разпитаха ни и ни освободиха. Обясниха ни го като предполагаема терористична атака, но нещо в мен ми подсказваше, че далеч не беше такава. И Раян знаеше точно какво имах предвид...