Здравейте! Аз съм Джесика Долсън. На 17 години съм. Живея в Ню Йорк заедно с родителите си Ана и Майкъл и брат си Камерън. Това беше така до един момент. Изведнъж всичко се промени. Трябваше да разбера, че всъщност родителите ми не са родителите ми...
Беше 27.01.2001г, когато аз се родих. Раждането ми беше по едно и също време с моята най-добра приятелка Джесика. Поради голяма прилика във фамилийте ни се получи объркване и ние бяхме разменени.
Сега аз съм в бедно семейство, а Джес в богато, а трябваше да бъде обратното. Въпреки всичко аз обичам настоящите ми родители. И все пак искам да съм на мястото на Джес. Искам да живея в палат, да съм обичана от всички, да съм известна в училище, но това е невъзможно.
Гледна точка на Джесика
Беше 14:00ч, когато Емили ми се обади. Вдигнах.
-Да, Емили?
Казах аз.
-Искаш ли да отидем в "New York club" тази вечер? Ще има още много хора и ще се забавляваме.
Моля!? Но тя няма възможност за това. Не мисля, че има средства за такова нещо.
-Амии... да, добре, ще дойда
казах аз със странен глас.
-Ще те чакам пред вас в 18:30ч.
Ми отговори тя. По гласът ѝ личеше, че искаше да отиде колкото може по-бързо.
-Добре, чао.
Исках да затворя, за да се оправя.
-Чао.
Завърши тя и затвори. Сега беше 16:00ч, така че аз имах 2 часа и половина за да се оправя. Първото нещо, което направих след като тя ми затвори беше да отида да се изкъпя. След като си взех душ сложих халата си и застанах пред гардероба си за да си избера дрехи за довечера. Избрах си тези.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След това не исках да се контя много, за това седнах пред огледалото и се оправих на бързо. Докато направих това вече стана 17:30ч. Имах цял час само за да си оправя косата. Реших да я изправя. Направих това и вече беше 18:00ч. Седнах на дивана и си пуснах телевизора. Даваха някакъв интересен филм. Загледах се и точно, когато свърши беше 18:25ч. Изключих телевизора и слезнах долу за да се обуя. Излезнах на вън за да изчакам Емили. Тя тъкмо пристигаше. Изглеждаше така.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Здравей, Ем.
Казах аз
-Здрасти
Тя дойде и ме прегърна. Това е нетипично за нея. Аз все пак отвърнах.
-Тръгваме ли?
Попитах я. Изглеждаше ми странна. Исках да отидем и да се позабавляваме.
-Да
Отговори тя и ме пусна. Тръгна към предната врата, но аз исках да отидем с моята кола.
-Къде отиваш? Ще ходим с колата ми.
-Ол, окей...
Тя се обърна и тръгна към гаража. Аз също тръгнах на там. Влезнахме и аз отворих вратата за да изкарам колата. Качихме се и запалих колата. Тръгнахме. През повечето време мълчахме, но Ема изведнъж ме попита.
-Защо Камерън не дойде?
Тя отново ме изуми. Те не се харесваха особено. Дори мога да кажа, че се мразеха.
-Ами... Не мислех, че ще попиташ точно това. Той е на работа. Ти от кога започна да се интересуваш от него?
-Не... Просто по принцип го взимаш. За това попитах.
-Добре.
Странно. Тя никога не е била такава. Какво ли се случва с нея? Трябва да я попитам. Но утре. Днес ще се забавляваме.
Гледна точка на Емили
Какво се случва с мен? Аз се променям. Защо? А защо за Бога се интересувам от Камерън? Той е кра... Той е идиот. Винаги ме е дразнил. И не мисля, че това ще се промени. Никога... Ама наистина никога...
Пристигнахме пред клуба и излезнахме от колата. Влезнахме вътре и там ни чакаха нашите приятели, а именно Зак, Елеонора, Виктория и Джъстин.
-Здравейте
Казаха Джъстин и Зак едновременно.
-Здрасти
Отговори Джес и седна, а аз замълчах и седнах до нея.
-От колко време ни чакате?
Попитах
-Не повече от 20 минути.
Зак отговори. Той ме харесваше. Никой не ми го е казал, но аз го усетих. Той е симпатичен, но не е мой тип.
