Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ГЛЕДНА ТОЧКА НА МАТ:

Не мога да излезна от тази проклета стая. Не мога да измисля причина. И да измисля, след това ще ми трябва втора причина – защо съм отишъл в стаята на Скай и Скот. И защо искам да си взема обратно тетрадката. Дали щеше да е твърде съмнително, ако просто кажех, че не се чувствам напълно сигурен, че съм успял да свърша добре поставената си задача и искам да коригирам някои части на есето си. Глупава идея. Можех да задържа просто у себе си тетрдката и да предам есето утре. Нямаше да има смисъл това, което казвам. Нищо не можех да направа освен в междучасието да отида при Скай и останалите и да разбера дали са видяли снимките.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА СКАЙ:

Преди да дам на госпожата тетрадката, ми прави впечатление, че стои леко надута. Разлиствам и виждам плик. Отварям плика – снимки. Часът е почнал, а госпожата все още я няма.  Не седя със Скот, но той е точно зад мен. Ще е съмнително ако разгледам снимките, ще е съмнително и ако тръгна да ги снимам с телефона, затова прибирам плика в раницата. След няколко минути госпожата влиза и аз отивам до бюрото и, за да там тетрадката на Мат. В междучасието отивам заедно с Ина до магазина, за да си взема кафе. На връщане виждам Мат е в нашата стая. Не знам как трябва да се държа. Дошъл е за снимките сигурно. Ако му ги дам, ще изпусна шанса да разбера детайлите от снимките, но ако се престоря, че не се е случило нищо, може би ще си помисли, че снимките не са били в тази тетрадка и се бърка. Риск губи, риск печели. Всъщност нямах кой знае какво да губя.

- Здравей, Мат. Ако си дошъл заради есето, бъди спокоен всичко е точно. – усмихвам му се.

- Няма нищо притеснително, нали? – гледа ме в очите.

- Нее, даже беше доста щастлива, че си готов толкова бързо. Изкуших се да не ти го прочета. Имаш дълбоки размисли по различни философски теми, та бях се замислила дали си толкова добър с думите.. – опитах се да отклоня максимално думите му.

- Съмняваш ли се? – пита саркастично.

-Не се съмнявам също така и че спазваш обещанията си. – намигвам му.

- Когато са относно петък вечерта – никога не се отклонявам, можеш да ми имаш доверието. – Мат отвръща на намигването ми. Върви по плана, харесва ми. Да ти се връща, Скот.

- Хей, хей?!? Хора и ние сме тук. Не сте сами. Моля ви се перверзните си розговори насаме водете. – врязва се в разговора Ина и маха с ръце. Поглеждам към Скот. Не взима участие в краткия ни разговор, прави се на зает с останалите момчета от класа, но ако поне малко го познавам, знам, че с двете си уши слуша единствено нашия разговор, въпреки че е обърнат с гръб към нас. Бие звънецът, Мат ме целува по бузата и си тръгва. Стъпка първа – изпълнена. Увери се, че не знам за никакви снимки. Сега трябваше в удобен момент да ги щракна с телефона и после тайно да ги мушна в друга тетрадка на Мат.