I don't share

Глава 1

ГТ на Бел

''Бел искаш ли розово, или черно?''

Спирайки, изпаряващата се гореща вода, излязох внимателно от душа. Обвивайки бялата хавлия около тялото си, се подсигурих, че бях прикрита от всички ъгли. Отключих вратата и влязох в стаята си, трепвайки щом студеното течение ме удари.Обърнах се към Джена, свивайки очите си, когато тя се наведе леко, претърсвайки чекмеджето ми.

''Джена. Какво казах за претърсването на чекмеджето ми с бельо?'' Тя се изкикоти.

Тя се изправи, държейки две различно оцветени кюлоти, едно черно и едно розово. Бързо отделих бельото си от ръцете и, усещайки бузките ми да почервеняват. Не знаех защо се изчервявам, тя беше тази, която ме убеди да ги купя.

''Белс, срам ли те е?'' Игриво извъртях очи, хвърляйки розовите дантелени гащички обратно в чекмеджето.

''Черната дантела, чудесен избор,'' игнорирах я и влязох обратно в банята.

Пуснах хавлията, оставайки я да падне на пода, и облякох бельото си.

Тази вечер щяхме да излизаме. Джена смята, че имам нужда от почивка от работа и да се забавлявам.

Внимателно се шмугнах в рокля, преминаваща бедрата ми. Коприната се плъзгаше гладко по кожата ми.

''Джена! Можеш ли да ми помогнеш?" 

Хващайки косата си, я издърпах над рамото. Ципът беше закопчан и след това Джена ме принуди да седна, докато тя продължаваше работата си по външния ми вид. Гледах я как търсеше през различните видове козметика. Тя обхвана лицето ми в ръцете си, принуждавайки ме да погледна нагоре. Потупвайки четката за грим в тъмно оцветените сенки, тя започна да ги нанася по клепача ми.

Не след дълго тя свърши и ме изпъди от стола.

''Изглеждаш секси, Бел. Сега излизай!'' Тя ме избута от банята и аз за малко да се препъна в токчетата.

''Убиваш ме, кълна се.''

***

''Ще получиш ли тази вечер, Джена?'' попитах тихо, надявайки се шофьорът да не беше чул.

''Не получавам ли винаги? Ти си тази, която трябва да получи.''

Шофьорът спря до бордюра, карайки тялото ми да се поднесе напред. Наведох се, за да видя по-добре клуба. Никога не бях ходила в клуб преди тази вечер, затова бях малко нервна. Можех да видя хора започващи да се вливат през вратите. Чаках търпеливо, когато забелязах, че все още държах чантичката на Джена в ръката си. Гледах как се наведе, разкривайки горната цепка на роклята, на шофьора. Той се усмихна, задоволство изписано по цялата му самодоволна усмивка. Той намигна преди да потегли по главния път.