Ice Princess /Ледена принцеса

8

-Хей! Ще говориш ли малката?
Бяха минали май около два дена,откакто стоя тук и се чудех как да се измъкна.
Нямаше голям напредък.
През около час идваше Талола да ме разпитва. Нямаше да проговоря. Тя мислеше че има някакъв заговор срещу нея,в който аз участвам. Че кралят едва ли не ме е пратил тук.
Как пък не. Та аз дори не го помня как изглежда?!
Някак не помнех доста части от миналото си. Не знаех защо.
Но нещо ми подсказваше,че някои е хубаво да си останат скрити.
-За последен път те питам. Каква е целта ви! Какво иска кралят!?
-НЕЩО!
-И КАКВО Е ТОВА НЕЩО,МАМКА МУ!?
-ЗАДНИКА ТИ ,ОКАЧЕН НА ТРОФЕЙНАТА СТЕНА!
-О,значи иска всеки път да вижда задника на кралица ,а? Явно му липсва майка ти,а!!!
Тя зе изхили злобно и смехът отекна в стаята.
-Не. Всеки път като влезе в залата и да каже "Някой да оправи задника на Талола,че е на криво!".
Тя изпуфтя и затръшна вратата след себе си.
Не беше най умното ми изказване,но не беше чак толкова лошо,щом я изкарах извън контрол.
Боже как я мразех тази жена,бъркаше ми яко в здравето ми.
Мамка му!

Как я мразех.
Дали вече е нощ? Или ден?
Не можех да следя времето отвън само по онази пролука в долната тухла. Лежах на пода и гледах към малоумния таван.
Ама ти си Принцесата!? Скоро и кралица?! Направи нещо бе момиче!
Какво?! Нищо не мога...
Пак напомням. Имаш сили,използвай ги!

Виктория беше права. Трябва да ги използвам. Но как?
Чух стъпки отвън. Някой идваше
Талола?
Не. Днес вече идва два пъти. Трябва да е някой друг.
Но кой?!
Който и да е не го желаех.
Затворих очи за момент. Отворих ги рязко,когато чух как вратата се отваря и метнах образувалата се ледена висулка по човека.
-Студено. И неточно. Ще поработим върху това.
-Махай се.
Казах го ледено и спокойно,но Елиза не ме послуша.
-Знам,че в момента си объркана ,но искам да ти помогна.
-Пф.
Изсмях се. Не познах собствения си глас,кънтящ в помещението. Тогава просто реших да стана от земята и повторих да се махне.
Не ме послуша. Е добре.
-Виж,ако не излезеш ,ще изляза аз.
-Добре. Ето.
Остави ми ключа на пода и излезе от стаята,но преди да затвори вратата каза:
-Имаш двадесет минути да излезеш от двореца и десет преднина. Ако успееш,браво,но ако те хвана - те връщам тук. Сделка?

Това беше игра. Игра на котка и мишка. Тренировъчна игра?
-Талола няма да се усети,защото вече минава един часа. А и другата ти задача е да не те чуе,като минаваш покрай стаята ти. Е?
Тогава се доближих до уча и го взех от пода.
-Дадено.
-Супер! Десет минути.
Тя излезе и заключи вратата от външната страна.
Ама то от вътрешната нямаше ключалка?! Как нямаше ключалка?!
Мамка му.
Не я виждаш,направи я видима!
Послушах рич и посипах вратата с натрушен лед.