❝Thanks, mom❞

~Край~

- Записала си ме на какво?!

- Чу ме и първия път.

Госпожа И скръсти ръце пред гърдите си и повдигна едната си вежда.

- Ама, мамо, защо не ме попита?!

Минхьок се заинати и започна да ръкомаха нервно срещу майка си.

- Защото нямаше да отидеш.

Точка за мама.

Мин се удари по челото.
Какъв лагер бълнуваше тази жена?

- Мамо, майчице, миличка моя, моля те, не ме пращай на майната си с непознати хора, искам да прекарам лятото с моите си приятели.

- Няма шанс.

- Но, мамо!

Минхьок падна на колене, дръпвайки дългата пола на майка си още по-надолу.

- Моля те, моля те, моля те.

Госпожа И игнорира напълно сина си и се загледа замечтано в тавана, спомняйки си за старите времена.

- Помня когато аз бях в такъв лагер на времето. Имах дълга чуплива коса и тънка талия, а баща ти беше невероятно красив и мускулест. Една вечер аз излязох от бунгалото сама, за да се поразходя...тогава го видях - цепеше дърва за лагерния огън. От тогава не можех да спра да мисля за него, беше толкова горещ...толкова секси...

- По дяволите, мамо, спри! Ще ми трябва психолог!

Минхьок направи отвратена физиономия и се отдръпна рязко от майка си, изправяйки се.

- Я не говори така!

Госпожа И удари сина си зад врата, след което го ритна отзад, за да излезе от стаята.

- Отивай да си оправяш багажа.

Минхьок наведе глава и изохка отчаяно, отправяйки се към вратата.

- Кога заминавам?

- Утре сутринта.

- Моля?! Ама ти много рано ми казваш!

•••

Минхьок взе последно довиждане с родителите си и прекрачи прага на дома си, мъкнейки тежкия куфар след себе си.

- Сигурен ли си, че не искаш да те закараме?

Мин се обърна към майка си и баща си, хвърляйки им по един кръвнишки поглед.

- Не, благодаря, може да се хвърля от колата...случайно.

- Пак ще ти кажа, сега мърмориш, но след три месеца ще тичаш у дома с някой готин батко да ми благодариш, че съм те запизала.