KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 7 ~ Rhiannon

Докато пълня кофа с чиста вода от мивката, попадам на отражението си в огледалото и това се оказва по-плашещо, отколкото очаквах да бъде. Направо не е истина колко много ме е уморила злополучната сутрин. Винаги, когато се погледна в това огледало, онези тъмни кръгове сякаш сами се насаждат под очите ми, а самите те са отвратително порозовели от сълзи. Косата ми, която с всеки ден започва все повече да заприличва на коприна, сега е измърсена, точно като лицето ми. Прибирам дълъг тъмнокафяв кичур зад ухото си и се навеждам да оставя вече пълната кофа на пода, но изписквам, пронизана от внезапна болка. Изправям се бързо и отстъпвам няколко крачки назад от огледалото, за да обхвана образа си до половината ръст. После с треперещи ръце повдигам блузата си и виждам източника на болката. На корема ми има две зачервени петна, сякаш някой току-що здраво ме е ощипал на тези места. Прокарвам пръсти по тях, стисвайки зъби, когато непоносимото парене се усилва. Не мисля как точно съм ги придобила. Просто спускам блузата си обратно и взимам кофата с вода, измъквайки се от тесния склад.

Прекосявам гостилницата, за да стигна до канапето при камината, следвана по петите от вече порасналата Марли, кучето на Холидей. Животинчето се пречка в краката ми, махайки с опашка, за да му обърна внимание, но аз успявам единствено да разплискам вода по пода. Сестра ми вика домашния си любимец от другия край на стаята, ала Марли явно си е харесала друга компания за момента.

- Хайде, омитай се – подсвирквам ѝ аз. – Върви при Холидей. Нали се разбрахме, че ти трябва да я утешаваш?

Кученцето излайва нещо в отговор и ме близва по голите крака, преди да изтича към сестра ми. Поклащам глава, ала не мога да отрека, че ме досмешава за пръв път днес... или за пръв път от месеци насам.

Пускам тенекиената кофа на пода пред камината и от нея плисва хладка вода, намокряйки краката ми. Демон, седящ на канапето, ме е чакал търпеливо през цялото време, точно както му заръчах. Навеждам се над водата, но го гледам скришом как свива и отпуска юмрука на ранената си ръка, очертавайки мускулите си при всяко едно стягане. Топя парцала във водата и продължавам да гледам как го прави, чувствайки гърлото си странно пресъхнало. Прехапвам устна, за да се събудя от транса, прекъсвайки методичното му действие с изсъскването си.

- Добре – казвам, преди да попита какво ме е прихванало. – Сега ще махна тази кръв. Ще ти олекне, но първо може да боли.