Ice Princess /Ледена принцеса

11

На сутринта бях раздвоена. Щом преди съм ненавиждала Алек,как сега изпитвах такова силно привличане към него.
Или това,което Виктория наричаше любов е просто едно от поредните непознати чувства, за които не си спомням,че съм изпитвала.
Дори не знаех какво е любовта?
Знаеш,имаш свой начин ,своя дума за любов,но така и не намери човек с такава същност,каквато търсиш ти.
Отново Рич каза поредното изречение,което не разбрах.
Свой начи,своя дума?
Това е непознато,забравено.
Нямах идея какво е чувството.

В момента изпитвах само гняв,страх и лека омраза към ...
Не знаех към кого.
Ето това е чувството,което ти сътвори ,точно като за теб. Омразна любов.
Това за първи път го чувам. Не знаех какво е,дори как ми е хрумнало по дяволите ?!
По какъв повод?

Обърнах се на другата страна и видях,че Алек вече беше станал. Нямаше го,както миналата сутрин,но този път ми беше оставил бележка върху закуската ми:
Връщам се скоро,няма да се бавя. Не се тревожи добре съм.

Не каза ,че ме обича.
Това е хубаво. Защото не знаех дали ако той го каже ще мога и аз да го кажа.
И дали ако го кажа ще стане по голяма истина.
Или лъжа...

Станах и огледах отново стаята ,в която се намирах.
Въздъхнах.
Днес беше последния ден,който щях да прекарам в този град.
Каква ли е страната,в която съм израснала?

***********4 часа по късно*********

-Готова ли си?
Вече почваше да ми доскучава. Чаках го доста дълго време,не знаех къде е ,а и вече наистина нямаше какво да измисля,за са се разсейвам от времето.
Той влезе и заключи вратата. Подаде ми нов кожух и едни панталони с риза.
Облякох се в малката ни тоалетна ,но все още се чудех за обувките. Нямах никакви.
Но той се беше погрижил. Подаде ми един чифт катраненочерни ботуши.
Слава богу размерът беше точно за мен.
Сресах косата си с пръсти и я вързах с една лента за коса. Погледнах към запалката от Жан.
Нея реших да я сложа в десния си ботуш,защото панталона имаше само два плитки джоба и ме беше страх да не изпадне някъде по пътя.
Вече бях готова.
Щях да се измъкна от това място веднъж завинаги.
Нищо не ме задържаше тук.
А и дори и да е имало нещо,вече нямаше.
Алек ми подаде ръка през отворената врата:
-Готова ли си?
Кимнах и поех ръката му.

***********3 часа по късно*********

-Ще си платиш ,кучко!!!
Плачех и се тръшках по пода. Виках,дерях гърлото си,опитвах се да се отскубна от четиримата пазачи,които ме държаха.
Гледах как Талола бавно заледяваше дясната част от лицето му. Болеше го.
-Не....се...предавай! Бори се!
Последното го изкрещя силно. Викът му се запамети в съзнанието ми. Усетих агонията му. Усетих болката му,почувствах я в неговите писъци,в неговия страх,на който вунеше.