Love is no longer popular

Chapter 1

- Мацка, на къде?
Кенеди Спритман, пълно петнадесетгодишно момиче, се размърда нервно и продължи да върви неспокойно по коридора, очевидно с желание да избегне разговора.
- Мисля, че чух звънеца да бие... - иззад нея отново се чу подигравателния глас на Клоуи Ашър, популярна тийнейджърка и съученичка на Кенеди. И двете учиха в най-бляскавата гимназия на Ню Йорк - "Анна Холи". Тя я настигна и грубо я обърна към себе си.
- Отивам до тоалетната. - тихо изписка Кенеди, правейки няколко неуспешни опити да се отскубне от схватката на момичето. В очите ѝ се появиха сълзи.
- Уау, колко си луда. - изсмя се Клоуи и се изплю на обувките ѝ. След това пусна ръката ѝ, завъртя се и се отдалечи.
Кенеди побягна до тоалетната и влезе в една от мизерните кабинки запъхтяна. Наведе се над гърнето и повърна. Сложи ръце на коленете си, продължавайки да пъхти. Свлече се на земята и стисна очи. Заплака тихо. Нямаше сили да се повдигне. Мразеше да бъде тормозена. Недооценявана. И смачквана.
Кенеди Спритман бе точния прототип за загубенячка. Зубрачка и любимка на учителите, на които вечно се оплакваше, носейки ниско самочувствие и твърде несъразмерна фигура, чиито несъвършенностти са умело подчертани от очертаващи я ярки, детски дрехи, пълна с комплекси и с изразена чувствителност, тя лесно беше помитана. Смилана от всички. Семейството ѝ я обичаше, но не я разбираше, а училището за нея се бе превърнал в чист ад. Нямаше никакви приятели. Нямаше някой, на когото да се опре. И когато и да се влюбваше, на любовта ѝ бе отвръщано с погнуса и подигравки.
На вратата на кабинката се почука. Първоначално, унижената девойка, не обърна внимание, но после чукането се усили и тя притеснено повдигна глава. Изправи се, избърса лицето си с тоалетна хартия и бутна казанчето. Отвори вратата и видя пред себе си момиче, което не очакваше да зърне сега.
- Ил, трябва да пишкам в твоята тоалетна. К'во ме зяпаш, мило, размърдай се.
  Елинора Майер, бе най-красивото момиче в тяхната гимназия и съответно, въздигано на пиедестал от всички. Въпреки отношението, което Кенеди биваше да търпи от нея, тя тайно се възхищаваше на външния ѝ вид. Бе сигурна, че е невъзможно да си по-перфектен.
И донякъде, това наистина си беше вярно.
Елинора имаше като изваяна фигура, в цвят на венчелистче. Всичко в нея бе сладко, нежно и принцеско. Средноголемите, стегнати, млади гърди, тясната талия, плоския корем, розовата парфюмирана кожа, малките изящни пръсти на ръцете и краката ѝ, слабите, красиви крака и котешката походка. Меката ѝ пясъчноруса коса, падаше на очарователни букли почти до кръста ѝ, огромните нежносини очи, примигваха толкова блестящи и невинни, а големите пухкави устни, винаги бяха украсени с ослепителна усмивка, разкриваща здрави, перленобели зъби.
Вместо да отговори или да се отдръпне, Кенеди мълчаливо заплака. За пореден път тази сутрин.
- Хайде бе, после ще ревеш. По-добре се премести сама, преди да съм ти повикала някой танк да те изкара оттук.
- Искам да бъда, като теб. - думите се изплъзнаха от устата ѝ преди да може да ги спре.
Елинора я изгледа шокирано, но после просто  я издърпа настрани и влезе в тоалетната, заключвайки.
Кенеди въздъхна огорчено и прокара пръсти по зачервеното си лице. Приближи се до огледалото над мивките и погледна към отражението си. Късата ѝ мазна коса полепваше по врата ѝ. Тя забеляза няколко плешиви петна и огромно количество пърхот. В мрачните ѝ очи, нямаше никакъв блясък, а под изпръхналите ѝ устни се показваха грозновати пъпки. Носа и бузите ѝ бяха отрупани с черни точки.
- Ще се променя. И всички ще ме харесват.
Чу се ритмичната мелодия на звънеца и училището се изпълни със смях. Кенеди излезе от тоалетната и изчезна, като сянка.

~.~
Здравейте всички!
Нова съм тук, но въпреки това, реших, че съм готова да кача история. Надявам се да ви достави удоволствие, да я коментирате и гласувате за нея, ако ви е харесала и да ме последвате, за да може повече хора да я прочетат. Благодаря предварително! 💟