1. Ето го. Това е денят. Днес е полетът ми. Страшно съм щастлива.
Събудих се от слънчевите лъчи, които озаряваха стаята ми. Станах, протегнах се и взех телефона си. Видях съобщение от Шиумин. Беше адреса на улицата. И на къщата, естествено хд . Станах, обух пантовките си, които бяха доста сладки и приличаха на кученца, и вързах косата си на небрежен кок. Бях доста гладна и реших да си направя палачинки. Пуснах любимата си песен на ЕХО-Call me baby. Извадих яйца, прясно мляко и брашно. Започнах да правя сместа и в същото време си пеех. След като направих дозата смес запалих котлона и сложих тигана да се загрява. След като се нагря достатъчно започнах да пека палачинките. Докато се пекоха измих мръсните прибори. След като станаха готови си извадих бурканче с Nutella и започнах да мажа всяка една от палачинките с вкусния шоколад. Започнах да закусвам и бях потънала в мислите си. Докато се усетя вече доизяждах и последната палачкнка. Измих мръсните прибори и се запътих към банята. Взех си една вана, а след това измих зъбите си и лицето си. Излязох и се тръшнах на леглото си. Погледнах часа. Беше 09:00, а полетът ми беше в 11:00. Започнах да разглеждам постовете из Facebook-a си. Както винаги-нищо интересно.
Реших да се оправя, защото часът беше 10:00. Облякох черна блуза на която беше изписано с бели букви "Girl 89", обух дънки на кръпки и на кръста си бях завързала риза с черни и червени карета. Развързах косата си и я сресах. Оставих я пусната. Облякох коженото си яке и обух маратонките си на Adidas. Взех дамската си чанта в която бях сложила телефона си, слушалките си, таблета си, парфюм и сухи и мокри кърпички. Взех куфарите си и си извиках такси. Часът беше 10:45, за това седнах на една пейка, включих слушалките към таблета си и си пуснах Dope на BTS. Чух че вече е станало време за полета, за това взех куфарите си, дадох билета и се настаних на седалка точно до прозореца. През нощта не спах много добре, за това заспах. След няколко часа летене чух стюардесата да съобщава да си закопчеем коланите и че след 5 минути кацаме. Взех багажа си и слязох. Повиках такси и дадох адреса, който ми даде братовчед ми. Щом пристигнах звъннах на вратата и кого да видя. Отвори ми Сехун. Боже, на живо беше още по-красив. Едва едва сдържах виковете си.
- Здравей. Ти трябва да си Дая, нали? -каза ми с усмквка. Засмях се, защото се пробва да каже името ми, но явно му беше трудно.
-Дара-поправих го, а той целят се изчерви и пак се усмихна. Тази прекрасна усмивка. Имах чувството че сърцето ми ще изкочи от бързото биене.
-Дай да ти помогна. Куфарите сигурно са тежки. - пое багажа ми в мусколестите си ръце и ми направи път за да вляза.
Къщата беше...огромна. Да, беше много голяма. Започнах да я оглеждам. Наистина много ми харесваше.
Докато някой не привлече вниманието ми. Шиумин и Бекхьон се гонеха по стълбите, а аз стоях отстрани и се хилех като някоя пияница.
В този момент "лудият" ми братовчед ме видя и се затича обратно по стълбите.
- Здравей, Дара-прегърна ме, както и аз него. Беше задъхан и малко потен от гонката си с Бекхьон.
Бекона/така му казвам хд/ ме погледна и подсвирна с уста.
- Хах, брат, това ли е мацката за която ми спомена-изпусна се той и започна да ме оглежда, докато аз се смеех.
Шиумин чу това и отново започна да го гони като споменаваше че ще го убие. Беше на шега, разбира се.
Тогава от стаята си излезе Кай. Беше само по анцунг и шоколадовите му плочки се виждаха много добре. Явно беше раздразнен от виковете на Шиумин и Бекхьон.
-Какво пак сте се развикали бе, идиоти?-каза сънено той-и защо момичето все още стои долу с куфарите си, а вие се лигавите!?-слезе долу при мен.-Съжалявам, такива са си-засмя се-аз съм Кай, приятно ми е!-усмихна ми се и подаде ръката за да се здрависаме.
-Аз съм Дарина, на кратко Дара-поех ръката му и се усмихнах.
- Е, с момчетата се разбрахме да спиш в моята стая, разбира се, ако ти е проблем може да си в стаята на Крис или Лухан-почеса се зад врата.
Не отговорих веднага, защото естествено когато Дара види някое готино момче се заплесва на някъде.
- Ъмм ще ми отговориш ли?-засмя се той, изкарвайки ме от "транса".
- Съжалявам. Няма проблем да делим една стая-усмихнах му се, докато другите вече бяха слезли долу и ни наблюдаваха. Също така се и кикотеха.
Кай ги чу. Взе куфарите ми и ги занесе в стаята си. Аз естествено го последвах. Стаята му беше голяма. Имаше и балкон.
- Е, нищо особенно-погледна ме, докато аз оглеждах стаята му с отворена уста-леко, ще лапнеш някоя муха-захили се той, а след това и аз.
Остави ме да подредя дрехите си, гримовете си...с едно изречение:остави ме да оправя багажа си :д
След като свърших се преоблякох. Облякох една сива тениска и дънкови къси панталонки. Легнах да си почина за малко защото бях доста изморена. След 15 минути дрямка станах, завързах косата си на опашка и слязох долу при останалите.
Запознах се със всички и бяха доста мили и забавни, всъщност.
Вечерта Д.О и Сухо приготвиха суши. Беше просто уникално.
Шиумин: Е, Дара, разкажи ни за себе си.-погледна ме и се усмихна.
-Ооо, ами, а-аз, такова...-по незнайно каква причина се притеснявах. Кай беше забелязал това.
Кай: Хей, не се притеснявай, няма да те изядем-засмя се той.
Тези негови думи ме успокойха, до някаква степен.
Аз: Обичам да пея и да танцувам. Това ми е хоби още от 5 годишна възраст. Също обичам да спортувам, да рисувам и много ми харесва да помагам на възрастните хора.
При тези думи всички ахнаха.
Тао: Защо не ни изпееш нещо?-предложи той, а другите го подкрепиха
Аз: А-аз... не съм толкова добра.-забих поглед в краката си.
Лей: Хайде де, няма от какво да се притесняваш- опита се да ме окуражи.
Аз:Добре, но не ми се смейте.
-Обещаваме-казаха всички в един глас.
Започнах да пея Overdose, а момчетата ме гледаха като гръмнати. След като свърших започнаха ръкопляскания и подсвирквания. При тази тяхна реакцкя се засмях и се изчервих.
След още един час бърборене им казах че ще си лягам, защото бях дооста уморена.
Качих се в стаята си, по-скоро стаята на Кай, измих зъбите и лицето си. Облякох си пижамата/анцунг и потник/ и си легнах. Веднага заспах
ТАКАА ЗДРАВЕЙТЕ!
ТОВА Е ПЪРВИЯТ МИ ФИК И СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА ПЪРВАТА ГЛАВА :))
МНОГО ЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА ДА ОСТАВИТЕ ЕДИН КОМЕНТАР.
СЪЖАЛЯВАМ ЗА ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ, ПРОСТО НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ГО РЕДАКТИРАМ :))
ЗА СЕГА, АДИОС 💖💖💖💖💖
