Затворих сърцето си
в кутия,
някак изгубих й ключа.
Гледам и се чудя.
Защо блести като звезда?
Тупти в ритъма на
песен недочута,
тихо, едва-едва.
Бягам и плача до полуда.
Как случи се това?
Ключа искам да си върна,
сърцето си да освободя,
защото по-добре да страдам вечно ,
отколкото сама да се раня.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Galaxy of Words // Poems
ŞiirКратки и дълги стихове за всичко , за което се опитвам да говоря, ала вместо това написвам...
