The love between us |Moon and Sun| ~ Yoonmin

3 Глава

Jimin все още осмисляше думите на хьонга си вчера.

„Аз съм алфата тук”

Чим не знаеше дали трябва да се страхува или радва, че толкова силен и могъщ, изчезнал вид върколак му бе водач, лидер, пример за подражание.

След вчерашната реч на Yoongi всички решиха за правилно да отидат по леглата, защото денят на всички бе меко казано тежък.
Единственият буден и изгубен в мислите си бе Jimin, който очевидно не би могъл да заспи и едва ли би го направил скоро.
Момчето се зави през глава опитвайки се да преосмисли нещата, които му се бяха насъбрали тези дни. Родителите му бяха убити, убийците им го преследваха, стана част от глутница...животът му сякаш ставаше все по-тежък с всяка изминала минута. Само при мисълта за родителите си момчето пак се разплака.
Изведнъж вратата на стаята, в която бе настанен се отвори и предизвика уплашен поглед и тежко дишане от страна на момчето.
- Джиминиии! Не се безпокой! Аз и Куки сме тук да те успокоим! - каза тихо, сякаш шепнейки Тае.
След него влезе и най-малкия Кук, който зае своето място на леглото до Чим. Тае се бе преобразувал като Кук го бе последвал.
Двамата бяха много красиви тъмно кафяви вълци като плахо обгърнаха Чим в една мека, вълча прегръдка.
- Б-благодаря ви! - опита се да проговори през хлиповете си Чим.
- Няма за какво да благодариш, хьонг! Ние сме тук, за да те подкрепяме! Още от момента, в който влезе къщата се оживи, заедно с отдавна забравените усмивки на лицата на скъпите ми хьонг-ове...благодаря ти! - отговори Куки, който се бе превърнал обратно в човек, защото Тае го бе издразнил. Все пак...кой е склонен да гони опашката на приятел, докато друг такъв плаче?

- На сутринта-

Чим и Куки провеждаха тренировката, която им бе по план за деня, а противно на очакванията на Кук, Jimin се справяше повече от отлично.

- Хьонг! Чим е готов за битка! - извика Кук, привличайки вниманието на всички, туко що станали момчета.
- Моля? Как така? Не е възможно толкова бързо да се научи. - отговори алфата.
- Но е готов....да започваме ли? - попита по-малкия.
- Да, Джин, ти си първи! - нареди Yoongi като по-голямото момче зае мястото си срещу Чим.
- Нека се забавляваме, става ли? - попита Джин с усмивка, гледайки право в очите на другото момче, което все още не разбираше какво се случваше.
Изведнъж Джин се превърна в красив светло кафяв вълк и нападна Jimin. Милото момче бе изплашено за живота си и автоматично се сви на земята. Главата го болеше жестоко, тялото също. Джин видя какво се случва с момчето и спря нападението си над момчето. Преобразува се обратно в човек и отиде до Jimin, който се бе свил като кълбо. Момчетата бързо изтичаха до него и го заградиха, всичките питащи се само едно „Какво му се случваше?”.
- Чим...добре ли си? - Тае плахо отиде до приятеля си, но при това, което видя бързо се уплаши и извика за помощ алфата.
Yoongi отиде до момчето и видя, че Чим просто бе припаднал, вероятно от страх. Хвана го в ръце и тръгна към стаята му. Момчетата оставиха алфата си и се заеха с възложените им задължения, все още притеснявайки се за Jimin.
Yoongi бавно вървеше към стаята на Чим. Когато стигна, отвори вратата с крак и постави момчето на леглото.
- Разбирам, че явно ти е било много трудно. Разбирам, че все още си малък не по възраст, но си толкова невинен...толкова чист. Като цвете в отдалечена градинка, пълна само с пеперуди и едно единствено цвете. Ще ти помогна, надявам се да успея. Виждам, че слънцето явно ти харесва, защото откакто си тук се разхождаш винаги денем. Дали е заради страхът ти към тъмното, не знам. Дали просто...Луната те плаши? Надявам се не е това...
Ще се опитам да те защитя, защото в теб има нещо, което наистина ме кара да те искам близо до себе си още от онази странна вечерна разходка. - Yoongi си говореше, но не знаеше, че Чим реално се бе разбудил и слушаше милите думи на по-голямото момче. Истината беше, че Чим наистина се чувстваше в безопасност покрай това момче. Истина бе и че Чим обичаше слънцето, но никога не се бе страхувал от луната. Обичаше и нея.

„Какво е това странно чувство, хьонг?”

Yoongi чу мърморенето на Чим и бузите му станаха червени от внезапния въпрос на по-малкия.

- Ъммм....аз трябва да излизам, чао Чим! - Yoongi излезе бързо от стаята и изтича в кухнята, за да си налее чаша с вода, от която имаше нужда.

„Ето, че и Yoongi хьонг ме мрази....”

🐼🐼🐼🐼🐼🐼🐼🐼🐼

Не знам какво написах туко що, но се надявам да ви е харесало.
Извинявам се за допуснатите грешки! ^-^