Четвърта глава

239 12 0
                                    




Това беше най- странното място, което бях виждала. Беше някаква странна версия на плаж, само че вместо пясък, имаше малки  сиви камъчета. Морето беше спокойно, а на 50 метра от него имаше огромни кръгли скали. Имаше една по- особена, която беше далеч, но се виждаше ясно, тъй като беше единствената с остър връх. Въпреки че беше нощ, всичко се виждаше ясно като ден. Помислих си, че си бях ударила главата прекалено силно в онова дърво и сега ми се привиждаха разни неща. Изведнъж зад мен камъчетата издадоха шум,  сякаш нещо рязко падна върху тях. Това беше Лили  и заедно с нея се беше прехвърлила малко вода.

- Лили? Какво правиш тук?

- Ели?! Какво правя тук?- тя се ококори и огледа странната обстановка.

- Не знам. Аз току що пристигнах. Бях в парка.- отвърнах, успокоявайки се, че може би не бях полудяла.

- Значи си тичала и пак си се забляла- изсмя се тя- да не би да си търсела Ник?!

- Хаха, много смешно. А ти пак си била на басейна до късно- казах, като посочих факта, че беше по любимият й светлосин цял баски.

- Може пък да сънуваме и да споделяме един и същ сън.

Не, не беше сън, защото изневиделица се появи Рафаел. Нямаше как да го сънувам поради милион причини, но главната беше, че дори не се познавахме.

- ТИ?! Какво правиш тук?- ядоса се Лили.

- Аз ли?! Ти какво правиш тук?- отвърна той.

- Ние какво правим тук? - почти извиках, започвайки да се панирам.

- Ок, това е откачено! Ако имате нещо общо с това ще....

Рафаел беше прекъснат от появата на още един човек. Отначало не можах да го видя добре, защото като се появи, се претъркули чак до морето. Но като се обърна, видях, че беше Ник. Леко разрошеният му вид го правеше дори още по- сладък. Беше объркан, колкото и ние.

- Къде съм?- пита той, оглеждайки нас тримата.

- Не знам.Но тези двете бяха тук преди нас!- каза Рафаел.

- Няма значение кой е пръв и кой последен.- казах, като вече бях ядосана- Важното е да се измъкнем от това странно място.

От стръмната скала се появи светлина. Беше в четири нюанса- зелено, синьо, бяло и оранжево- червено. Появи се странна сива пътека, която водеше към светлината, минавайки през овалните скали. И четиримата се спогледахме.

Реална идентичност ( ЗАВЪРШЕНА)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang