Eva and Adam

Ева~Eva

Майка седеше пред камината и се топлеше, а баща ми още не се беше прибрал. Със сигурност е с една от своите уличници:
- Ева- обърнах се и видях майка. Тя ми се усмихваше. Дори синината на окото ѝ не можеше  да прикрие красотата ѝ - Ела дъще, моя.
Аз отидох и седнах до нея, а тя не откъсваше поглед от мен. Все още се усмихваше, чудех се какво се случва:
- Какво става, майко? Какво не е- тя ме прекъсна- Не детето ми, всичко е наред. Бих искала да те помоля да отидеш при Г-н Бенет. Бях му поръчала нещо, преди седмица и бих искала да ми го донесеш.
Аз кимнах и я целунах по бузата.

Станах и се запътих към стаята ми. Качих се по стълбите и влязох в спалнята си. Отидох и отворих прозореца, излязох на балкона и вдишах от  въздуха:
- Лейди Ева!- погледнах и пред мен стоеше Адам- Адам!- Аз скочих и се приземих на земята, а след това веднага го пръгърнах. Адам беше най-добрия ми приятел. Познавам го от както бях на 5. Родителите ни не си говорят, даже биха се избили, само и само, за да не се виждат. Не знам от къде идва тази омраза, но на нас не ни даваха да се виждаме. Но аз и Адам излизахме вечерта, излизахме през прозорцте  и отивахме в гората. Помня как веднъж се изкъпахме в реката, а Адам помисли, че е видял смок. Даже все още ми е смешно, дори това да беше преди 5 години.
- Ева! Какво по дяволите правиш?! Ако вашите разберат...
- Няма да разберат, имаме реме. И без това трябва да изляза, за да взема нещо от Г-н Бенет.
Той ми се усмихна и кимна. Адам ми подаде ръката си, аз я хванах с  удоволствие и тръгнахме