Зная, че на моята Ви съм й посветила цял един фик. Но все пак няма как да не направя оне шот за още един от ветераните в ОССФ. Пълната противоположност на това, което направих предния път. Отражението на Пушенето не винаги вреди~Имената ни започват еднакво....
Света е малък и пълен с еднакви хора. Всеки иска да е като някой друг, всеки иска да е като другите. Всеки се стреми на е модерен, актуален. Опитваме се да изложим мнението си, което все пак да е подкрепи от всички други. Да сме различни, защото всеки е различен. Да сме уникални, точно като всички останали.
Едно време бях тиха, незабележима, бях невидима. Това беше преди да срещна първата си любов, преди да се влюбя и да направя купища грешки. Тогава исках да съм като тях, като останалите специални хора в този свят. Исках да имам гадже, да съм популярна, да съм в крак с всичко онова от списанията. Исках да се впиша...нали така. Започва точно като всяка една от онези сладникави любовни комедии за момичета от гимназията. Знаете процедурата. Невидима, влюбва се, става нещо трагично... и после щастлив край. О,о,о,о,..... не! Няма да получите така история. Няма да получите и различна история, както обещават останалата част от комедиите за момичета от гимназията. Ще получите моята история, която е за последната година от онзи най-Драматичен(глупав) период от човешкия живот. Без балове и танци, без истории за пепеляшки и принцове. Без трогателна музика от 90те. Не, че не я харесвам, обожавам я, но не и в този случай.
Представете си стая, пълна с ученици. Групичките, всеки със своя собствен малък свят. Глупаците, биячите, кифлите, умните... и аз. Аз и моя малък собствен свят. Опитите ми да бъда невидима винаги са били неуспешни. Аз бях най-забележимото момиче наоколо, не заради красота или ум, не заради популярност и слава. А просто защото имах ярко розова коса и не можех да направя нищо по въпроса. Не бих я боядисала обаче, това щеше да ме накара да не съм вече себе си. И представете си клас пълен с кестеняви, черни, руси.... и една розова за цвят.
Някои се шегуваха с това, други тайно искаха да са като мен... без да зная точно защо. Преминавах през това, като герои, стоически и с чувство за хумор. Сливах се с розовите пердета в стаята по музика. Нямаше да мога да сложа цветя и ленти в косата си, защото щяха да НЕизпъкват изобщо. Забавно, нали. Но това беше естествения ми цвят и не исках да правя абсолютно нищо друго, освен да си го нося с чест. Кой друг може да се похвали, че има розова коса и не е използвал Stargazer, например.
