Запътих се съм асансьора,защото момчетата са на 4 етаж,а библиотеката на 2.
Естествено,не ми е проблем тука за два етажа,но реших да се възползвам от асансьора хаха.
Когато стигнах до 4 етаж отворих вратата и пред мен седяха 3ма тъпунгери.Майкъл свиреше на китарата си,Люк пееше,а Калъм му пригласяше.Видяха ме и спряха.
-Къде беше?-каза Калъм любопитно
-Ъгх,нали ви казах,че ще сляза за малко до долу.Мислех да се развеселя с някоя книга,но ми се доспа и се качих горе-казах през смях
-Яясноо-отговори Майкъл-значи не ти е достатъчно забавно с нас и реши да слезеш до библиотеката,да се отегчиш още повече и да се върнеш мислейки,че сме поне по-интересни от библиотеката?-засмя се Майкъл
-Не-направих кратка пауза и продължих-хора,трябва да ви кажа нещо..Мислех да препрочета ,,Вината в нашите звезди,, но някакво литче падна ии..
-И какво?-подкани ме Люк
-Ами,на това листче имаше номер..и на мен ми беше скучно и реших да пиша на този номер.-продължих-А на листа всъщност пишеше също така и ,,Ако не си Аштън не ми пиши,, и се почувствах ,,специален,,-направих онова движение за кавички и се засмях-Та оказа се някакво момиче,но след като й казах,че всъщност съм Аштън Ъруин-тя просто ми сиийна.И преди да кажете,че това е тъпа постъпка и не е трябвало да й пиша-знам,просто ми беше любопитно.
-Спокойно,просто сега всички фенове ще започнат да си пъхат номерата,където намерят.-засмя се Люк
-Не мисля,че тя ще каже на някой.Изглеждаше ми дружелюбна и разбрана.-усмихнах се.
Гледна точка на Ариана
Отворих снимката.Това наистина бе той.Зарадвах се страшно много,защото съм им фенка от 2011 и винаги любимеца ми бе Аштън,защото може би не получаваше толкова внимание,колкото Люк и останалите.И след като знам,че Аштън Ъруин е намерил листчето,което пъхнах във ,,Вината в нашите звезди,, когато му я подарявах на един концерт,на който той имаше рожден ден и всички фенове носиха подаръци просто няма как да спа в следващите 2 седмици.
Телефона ми позвъня,докато преглеждах чата-отново и отново,защото не можех да повярвам какво ми се случва.Това бе най-добрата ми приятелка и веднага вдигнах.
-Какво правиш,бе-чух толкова познатия шибан глас и се усмихнах
-Нищо ти?
-Ами,то аз когато и да ти звънна ти все или лежиш или спиш или нищо не правиш-каза тя уж сериозно-Аз отивам към училище,не може всички да си седим вкъщи и да правим ,,нищо,,-каза с ирония в гласа ѝ.
-Ако ти кажа нещо невероятно-ще ми повярваш ли?-казах с най-широката усмивка
-Имаш добра оценка по математика?-каза през смях
-Ха-ха,Анна!Не..Нали си спомняш на първия ни концерт на 5sos,когато подарих на Аштън ,,Вината в нашите звезди,, но колекционерската-с твърдите корици и сложих листче с номера ми?
-Да и си помисли,че все някой някога ще го намери,ама ето години по-късно още не си се омъжила за него.
-Мдаа,оообаче..
-Какво обаче,бе?
-ТОЙ МИ ПИСА И КАЗА КЪДЕ Е НАМЕРИЛ ЛИСТА ИИ МИ ПРАТИ СНИМКА И СЕ ОКАЗА,ЧЕ Е ИСТИНСКИЯ ТОЙ-казах толкова бързо и развълнувано,че надали ме е разбрала преди да си повтори казаното още 2 пъти.
-Чакай,какво?-прекъсна за малко и продължи-Знаеш,че тази игра вече не е забавна нали?
-Не се ебавам,мамка му!Пращам ти скрийн,чакай.-казах и след секунди чух писъка ѝ.
-О,боже сигурна ли си,че в той?!
-Да,как иначе ще знае къде съм сложила това листче?-казах мислейки си,че понякога е много тъпа.
-Защо си му сийнала,сега ще си помисли,че си го скрийнала и разпространила навсякъде и целия свят ще узнае!Пиши му веднага!-каза задъхано.
-Ще му пиша,но исках първо да ти кажа и след това да правя каквото и да е.Ако започна да му се обяснявам в любов-надали ще съм му особено симпатична,а по-скоро ще ме мисли за луда.Въпреки,че сигурно са го чували доста пъти.-направих кратка пауза и преди да я попитам какво да му кажа тя започна да говори.
-Ами кажи му все пак,че си фенка,но не голяма и че просто харесваш музиката им и му обясни,че това листче си го сложила отдавна и даже си забравила защо,въпреки,че кой ще забрави такова нещо.Ааа,само да ти кажа,че ако случайно си станете приятелчета,аз ще съм бъдещата съпруга на Майкъл.Само него не го мисля за гей,все още.-каза през смях.Не беше толкова развълнувана,колкото мен,когато разбрах,че това е той.
-Окей,ще ти пиша по-късно.Трябва да тръгнвам за училище,по пътя ще му пиша.-казах хващайки раницата си и пренасяйки я на рамо.
-Окей,чао-каза и затвори.
Отворих чата.
Аз: typing...
