The Camp | C.D.

10

Изведнъж една ръка хвана нейната и я издърпа и бутна на земята беше....моят рицар в суитчър,дънки и Converse.
-ТИ ДА НЕ ОТКАЧИ КУЧКЕ!?!?? КАКВО СИ МИСЛИШ ЧЕ ПРАВИШ!!!АКО НЕ БЕШЕ МОМИЧЕ ЩЯХ ДА ТЕ ПРЕБИЯ И АКО ОЩЕ ВЕДНЪЖ НАПРАВИШ НЕЩО НА МОЯТА АЛИС ЩЕ ТЕ СМАЖА!!! - не бях виждала Кам толкова разярен. Направо пушек му излизаше от ушите. Обърна се нежно към мен повдигайки ме като булка.С бързи крачки се отдалечи от падналата,объркана Лола. Стигнахме до колата му и той нежно ме постави на седалката.
-Къде ме водиш?-попитах объркана
-В болница защото тази психопатка може да ти е причинила сериозни наранявания.
-Не добре съм тя не можа да ме настигне.
-За всеки случай а и за твоя безопасност ще спим в хижата на Найл.-каза той потегляйки
-Ние?-попитах
-Да не мислиш че ще оставя гаджето си само
-Защо се преструваш?-попитах съвсем сериозно
-Какво?-попита той объркано
-Ами преструваш се на загрижен. Все едно ти пука чак толкова много за мен.Та нали съм поредната ти занимавка.-казах. Това беше нещото което исках да го попитам отдавна- Защо?-настоях
-По дяволите какво искаш да ми кажеш с всичко това-отвърна издразнен Камерън.-Мамка му. Защо започваш тази тема.
-Защото е истина Камерън.Истина-наблегнах на последната дума-Не можеш първо да ме изнудваш да ти стана гадже а после да се държиш все едно си се борел за мен с години.Не можеш! Не можеш да ми правиш комплименти, не можеш да ме караш да се влю......да да чуствам нещо.-наведох главата си. За малко да спомена че имам чувства към него.-Знам че съм само занимавка за теб затова спри да ме залъгваш!
Той ме гледаше и не знаеше какво да каже.
-Имаш чувства към мен?-попита с много мек глас.Все едно му пукаше.Все едно беше важно за него. Но истината беше че не му.
-Ти само това ли чу от цялото ми изказване.Само това. Да имам чувства към теб.Да харесвам те.Ето доволен ли си???-избутах го и побягнах.Забравих за болката.Забравих за всичко. Просто бягах.Бягах от проблемите си?Не. Бягах от кошмара си.Камерън Далас.Лошото момче.Разбивачът на сърца и мечти.Разбивачът на моето сърце.Ето че не успях. Ето че не се спасих от всичко това. Не се спасих от мъката. От отчаянието. Аз отново съм сама. Без мама,татко....Алекс.
Огледах се. Явно бях тичала доста време самосъжалявайки се, защото гората тук не ми беше непозната. Беше си направо джунгла.Да джунгла като по филмите. Беше ме страх. Всъщност не ми пукаше. Изобщо. Нямам си никой. Никога няма да измъкна брат си. Никога няма да живеем като в мечтите ми. И Камерън. Как за 2 седмици се промъкна в мечтите ми. Как го направи по дяволите. Защо продължавам да мисля за него. Защо продължавам да мисля за характера му, за тялото му, за .... усните му. Ох по дяволите спри Алис. Спри.
Трябваше да се върна в реалността. Къде се намирах? Какви ли гадни твари имаше тук? Какво ли щях да намеря когато се смрачеше? Не знаех. Огледах се отново. Трябва да има къде да пренощувам. Утре щях да се върна. Щях да си събера нещата и да се върна сама...вкъщи. Но там вече не е моето вкъщи. Родителите ми не са там. Брат ми не е там. Тогава защо ми е да се връщам. Продължих внимателно оглеждайки терена около мен. Имаше много дървета и доста трудно можех да мина между тях заради многото лиани и други растения очевидно оставени тук за да ми вгорчат живота.Ъъъ продължих . Нямах никаква идея къде отивам и от къде съм дошла. Видях пещера. Мислех като по филмите да остана там , да запаля огън, и да пренощувам. Ох кого заблуждавам. Ами ако вътре има мечка. Ами ако вътре има... нещо по-лошо. И тогава чух изпукване на пръчка зад мен. Бързо обърнах глава. Видях едра фигура която побягна. Тръгнах след нея. Кой ли е това? Защо изобщо тичам след него? Ами ако ми причини нещо лошо? Но продължавах да тичам. Той влезе в нещо като блато. Олеле новите ми Puma станаха на нищо.
-Коя си ти?-чух мъжки глас да пита.
-Аз съм Алис-отговорих колебливо-Ами ти?- и тогава го видях. Стоеше там облечен в изследователски дрехи. Чувствах се като в Индиана Джоунс.
-Аз съм Макс-представи се той-Какво прави момиче като теб тук?
Момиче като мен?Ауч.
-Ами загубих се. Ще ми помогнеш ли?- попитах приближавайки се-
-Да естествено-каза и направи знак да го последвам. Вървяхме доста дълго време и стигнахме до красива дървена къща която изглеждаше толкова сладка и в същото време толкова модерна. Влязохме
-Е все още ми е доста странно какво правиш тук. Изглеждаш като от тези екшън филми за онези приключенци в дивото.Или може би си извратен отчелник който води момичетата в къщата си и ги изнасилва и убив... бях прекъсната от смехът му огласяващ стаята.
-Аз съм Макс Клийфулд. Известен изследовател. И не не съм отчелник. Дойдох в търсене на храм по тези места. Храм от древните инки.Аз също мога да те попитам какво правиш тук?
-Дълга история.-казах и седнах на един стол
-Аз имам време.-каза и се усмихна приятелски. Разказах му всичко. За За родителите ми,за брат ми и най-вече за Камерън.

-Замисляла ли си се че може да има чувства към теб?-попита изневиделица
-Моля? Да бе. Той великият Камерън Далас. Да има чувства към мен?-засмях се подигравателно.
-Защо не? Ти питала ли си го?- ето това вече ме гръмна. Замислих се. Винаги си мислех че той не чувства нищо. Никога не съм се замисляла.Никога не съм го питала. Такава съм глупачка. Бях заета да му крещя. Бях толкова глупава. Трябва да се свържа с него. И то ВЕДНАГА