Една друга истина [Vkook]

_|_

Дом за деца.Това така ужасно за всички ни място.В него се намираше едно измъчено момче.Чонгкук бе момче от лявото крило на дома.Мястото за всички болни,луди и прекалено измъчени и душевно сринати хора.Той страдаше от шизофрения (раздвоение на личността и чуване на други гласове в главата си).
Неговият "най-добър" и единствен приятел бе момче слабо със сива коса.Името му бе Пак Джимин.
-Чим,спри да дрънкаш за месото в бюфета.-чернокоското завъртя очи раздразнено.
-Стига де Кукинцее.Знам че си ме обичаш.Сега по-добре си вземи храна от бюфета.-каза настоятелно приятелят му.
-Куки пак ли си говориш сам.
Кук не отговори.Не можеше да каже и дума.Чим го гледаше злобно все едно му казваше:"Ще те убия ако кажеш и думичка".И Кук не каза нищо само преглътна.Сестрата го погледна с поглед съчувстващ на момчето и си тръгна.Тръгна си както всички до сега.Като родителите му ,брат му и всички приятели и близки на 16 годишното .Стана и тръгна към бюфета.Промъкна се тихо и посегна към така вкусните понички,на бе спрян от строгия глас на Чим.
-Само да си я барнал !
Момчето го послуша и
наведе глава.
.Чим мразеше сладко за това не даваше и на приятелят си.Всъщност Джимин повече му пречеше отколкото да му помага.Той бе единственият глас,който се извисяваше над всички други,които Чонгкук чуваше.Той се бе доверил на него защото му изглеждаше добро момче.Така си и беше до една странна среща която промени виждането му за това из основи.