Тогава Джънгкук пристъпи напред и извика:
-Ооо, ето ги и нашите добри приятелки! Момичето с целулит навсякъде и клечката!
Не можах да издържа. Писна ми. Излязох от онази къща и треснах вратата след мен. Тогава вътре чух как Джънгкук каза:
-По-внимателно, че с тлъстите си ръце ще ми счупиш вратата!
След това последва много смях. После чух звуци от викане и удряне. Зачудих се какво стана, и от любопитство надникнах.
О. Боже. Мой.
Джимин биеше Джунгкук и повтаряше:
-Още веднъж я обиди и ще ти навра езика в задника, копеле!
Не може да бъде.
Обмислих го за секунда. Има 3 вариянта.
1.Супер е пиян и не знае какво прави
2.Вътрешния му ангел е надрусан и ме защитава, но доста агресивно.
3. Харесва ме???
Ок 💯 не е 3-то. Но защо го бие? Докато размишлявах осъзнах че Джънгкук почти не е умрял, а Джимин още малко и ще припадне от изтощение. Инстинктивно влязох бързо вътре и се опитах да ги отделя един от друг. Не ме интересуваше другите какво мислят за мен. Не мога да позволя човек (дори и да го мразя) да умре заради мен. Когато успях да ги разделя, осъзнах, че Сонг И я няма. Търсих навсякъде - всяка стая, всеки коридор, всяка баня. Но я нямаше никъде. После видях един тънък силует на балкона. Бързо се затичах натам и отворих вратата. Беше Сонг И.
-О слава богу! Търсих те навсякъде!
Но Сонг И не каза нищо. Просто хлипаше тихо под лунната светлина. Тогава някой друг влезе. Той беше.....
-още шит. Юпиии 😂😂-
*260 думи*
