Отмъщението

5. Неочакван съюзник

Успяхме да направим план. Само трябваше да сложа отровата във виното и храната. Не знаех как Кейтлийн ми се довери и ми даде малко стъклено шишенце с отровата.
Успях да вляза необезпокоявано в кухнята, където се вихреха готвачите. Отидох при вече приготвеното вино в двете кани. Отворих капачето, на шишенцето на врата ми, и изсипах половината му съдържание в едната кана и другата половина в другата. Точно тръгвах да се махам когато видях един от синовете на краля зад мен. Принц Конър Палнер. Черната му като катран коса удържаше короната му да не падне. Морско сините му очи ме огледаха, а бледите му устни се разшириха в лека усмивка.

-Мога ли да ви помогна милейди?-попита гальовно тъмнокосия.

-Исках да видя десертите тук преди вечерята за да се запозная по-добре с кралските ястия.-обясних. Знаех, че няма никаква логика в думите ми.

-От къде сте милейди?

-Аз съм Графиня Далия Бейкър. Бъдеша съпруга на краля ваше височество.-леко се поклоних.

-По-млада сте от колкото очаквах.

-Така ли?

-Не се женете за баща ми. Скоро няма да сте сред нас ако се ожените за него.-предупреди ме той.

-Защо?

-Ще ви отрови. Ще пропилее красотата ви за сметка на пореден наследник и да получи част от богатството ви.

-Богатство? Той затова ли ме иска?

-Че за какво би поискал жена, която би могла да му е дъщеря или внучка?

-Не знам...но аз нямам богатство. Затова трябва да се оженя...

-Баща ми не дели нищо с никого. Имай си го на ум.

-А ти не пий вино тази вечер.

-Защо?

-Доверете ми се принце.

-Няма да позволя братята ми и сестрите ми да пострадат.

-Както желаете принце. Само ви предупреждавам.

-Ще се видим на вечеря Далия Бейкър.

-Изпуснахте "графиня" принце.

-Разбира се, моя грешка.-той ми се усмихна малко.-Преди да се насочите към стаята си искам да ви благодаря

-За кое?

-За отровата.-той излезе. Последвах примера му и се прибрах в стаята си. Тити бе станала невидима още с влизането ни тук. Дори не знаех, че го може.