~1~

23 2 0
                                    

Още от малка Мелани имаше странна дарба. Всяко малко дървено конче или плюшено мече, с които си е играе,започваше да се движи само или да издава странни звуци. Това е така, докато един ден любимата ѝ плюшена совичка Барни започна да говори. Отначало той изговаряше само малки думи,а после изречения и накрая Мелани си говореше с Барни все едно той е човек.
Един ден баба ѝ се прибра от разходка за гъби в гората и хвана Мелани да говори на своята играчка, която и отговаряше ясно и отчетливо. Изумена баба ѝ казва, че не трябва други хора да виждат това, защото ще ги вкара в неприятности (било е през 1730г., така че голямото гонение на вещици е било в разцвета си). Малката осемгодишна Мелани я послушва и не говори на Барни пред хора повече.
Мелади пораства и става едно от най красивите момичета в околноста. Дванайсет годишното ѝ лице е като на малка фея с алени бузи, червени устни, черна дълга коса и кожа бяла като сняг.
Веднъж, когато отиват до града, (те живеят в колиба в гората до града Малефис) да пазаруват баба ѝ се отбива до нейна приятелка, която работи в местната книжарница и казва на Мелани да се разгледа малко. Тогава малкото момиче дочива разговора на баба ѝ:
-Каза ли ѝ вече? - попита продавачката на книги-Не, но днес е рожденият ѝ ден и става на 13 в полунощ, така че ще я заведа при сборището вечерта. - отговаря баба ѝ шепнейки-Дано да си права и наистина да е могъща като майка си, защото се нуждаем от могъщ лидер! - казва продавачката на баба ѝ и тя казва на Мелани да тръгват.

Дано да ви е харесало ще качвам втора глава вечерта😸😼🧙.

КукловодътWhere stories live. Discover now