Беше ранна есен, слънцето едва изгряваше, Кира беше в гора, където дърветата бяха от изумруди.
Беше прекрасно.
От лявата страна се намираше тъмна пътечка, от дясната лехата с кърваво червени рози.
А напред малко езеро с кристална вода.
Кира първо престъпления към розите, посегна да вземе едната обаче се убоде.
Розата стана снежно-бяла, а ръката на Кира стана червена като предишния цвят на розата.
Тръгна към езерото и коленичи.
В отражението се виждаше бледа сянка.
Кира погледна нагоре и видя онзи демон.
-Пак се срещаме.
Огромна доза паника се настани в гърдите на Кира.
Демона заобиколи езерото и дойде до Кира.
-Нека да си поиграем.
Със светкавична скорост грабна ръката на Кира.
Тя започна да пищи да я пусне.
Помъкна я към езерото и я навеси над него.
-Да проверим да ли можеш да плуваш.
Пусна я, с последен дъх Кира изпищя.
Опитваше се да се изкачи на повърхността обаче не стана.
-Помощ.
Последните думи на Кира.
Събудих се цялата в пот.
-Кира!
Кук веднага ме гушна.
-Какво стана?
Попита Джин.
-Сънувах кошмар.
Казах като усетих гласа ми, който си беше отишъл от многото пищене.
Всички си тръгнаха от стаята.
Кук донесе кърпички, за да избърше сълзите ми.
-Не ме плаши, повече така.
Кук ме гушна по-силно и зарови глава във врата ми.
-Ще се опитам.
Тогава усетих меките му устни, по врата ми.
(user91143518, смучки😂😂😂😂)
Започна да целува врата ми.
Отпуснат се напълно.
Махна главата си от врата ми.
Усмихна ми се и ме целуна.
-Никога.
-Никога.
Повторих аз.
Целуна ме обаче по-страстно.
(Като мен и стената)
Премести се на врата ми.
Мина и по-надолу.
Свали тениската ми.
Накара ме да легна на леглото.
Облиза устни.
Тъкмо щеше да направи нещо, когато някой не влезе в стаята.
-А! Извинете, че прекъсвам нещо!
Джимин веднага излезе от стаята.
Целунах го за последно и станах.
Той веднага ме дръпна пак да седна.
-Още ми се спи.
-Съжалявам, но аз ще ставам.
Бързо станах и си извършиха сутрешните процедури.
Слязох долу, за закуска.
Джимин веднага дойде до мен.
-Аз много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много съжалявам!
-Лол, щом Джи се извинява така значи нещо е станало.
Каза Тае.
-Да какво е станало?
Попита Ния.
Седнах на стола.
-Щом ти няма да ни кажеш, Джи казвай.
Каза Джин.
-Ами аз...... Малко....... Влязох в стаята докато те се............. Целуваха........... И малко видях как Кук оставя смучки......... И ъм това е.
Аз разбира се станах чист домат.
Всички погледнаха към мен.
Тогава моето спасение слезе по стълбите.
-Кук, я ни кажи какво си правил в близките 10 минути.
Каза Юнги.
-Ам..... Спах.
Каза Куки неуверено.
-Тогава защо разбрахме, че с Кира..... Сещаш се.
Продължи Юнги.
-Ами аз..... Такова..... Имам си и аз нужди!
Каза Кук.
-Поне ако ще го правите ни кажи да се изнесем от къщата.
Каза Хосок.
-Знаеш ли, бих бил добър чичо.
Каза Джин.
Аз се задавих.
Кук веднага ме потупа и седна до мен.
-Джин, на ли се учехме да не споделяме на глас.
Каза Нам.
Аз се врътнах и се прибрах в стаята, заспах като пън.
