Една друга истина [Vkook]

_||||||||||||_

1 месец по-късно.

Кук бе в трагично състояние.Забравяше много неща,но странното е че никога не забравяше Те.
Помнеше поне името му,но се влошаваше.Бе приет в отделение "За наглеждане"
в дома.
Те бе отделен от своя приятел който с един ден забравяше 100 неща важни за него.

Те се промъкна и отиде до Куки.
-Те какво става?Не помня нищо не знам защо съм тук и как те познамам.
-Спокойно Кук аз съм тук.Щу бъда винаги при теб.
-Те, искам да си отидеш.Не искам да те нараня.
-Ти си моето слънчице в тъмнината не бих те оставил дори и да ме беше принудил.
-Те,един ден ще се събудя и няма да те помня.За капак на всичко спрях да си мърдам дясната ръка.Ще се парализирам и няма да мога да говаря с теб.
-Но Кук аз ще говоря.

И така Те легна до него и го прегърно силно.
Отново щяха да се върнат в началото.Отново щяха да не си говорят както на първата им среща.Но този път краят можеше да бъде фатален за един от двамата.
Кук заспа,а Те го галеше по главата.Той плачеше.Плачеше заради това че повече може да не го види.Заради това че Куки щеше да изпитва болка,а не той.
След 20 минути Кук се събуди.
.
.
.
.
.
.
.
Той се отдръпта рязко.
-Кой си ти и защо си при мен?
Това бе въпросът от койта Те се боеше най-много.
-А-аз съм твой най-добър приятел.Не помниш ли?
-Не махни се!
-Кук,дай си ръката-момчето се просълзи.Не можеше да я мръдне...нито другата.
Те я взе и показа малкото пръстенче на нея.-Това ти го подарих аз Кук.Аз съм твоя най-добър и истински приятел.

Кук се разплака.Бе забравил всичко.Те просто отново го прегърна и запя.
Кук пак се онесе.