Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//one:attention//

Чонгкук влезе в хола, стъпвайки тихо, в опит да не разсее гаджето си. В апартамента беше адска жега, въпреки че климатика беше включен.  За това и двамата бяха по боксерки и потници.

Техьонг беше счетоводител и в момента работеше, наведен над малката масичка за кафе. Вече ставаше късно и факта, че в момента работеше на изкуствена светлина не беше много полезен за зрението му.

Чонгкук знаеше това. Осъзнаваше, че приятелят му прекарваше много време, изкарвайки пари, за да има как да живеят добре. Заплатата на охранител, която Кук имаше далеч не бе достатъчна.

-ТеТе? - попита Чонгкук плахо.

Отговор с думи не последва. Чу се само звук, наподобяващ "Хм", а това избщо не удовлетворяваше по-малкия, но пък не го и спря:

-Нуждая се от внимание.

-Зает съм.

Чонгкук наведе поглед надолу и си пое въздух, след което седна  по турски пред масичката, поглеждайки Техьонг. Кук беше раздразнен. Много при това. С Техьонг не се бяха докосвали вече 3 седмици, защото той имаше твърде много работа. Опитваше се да е максимално толерантен, но не издържаше вече.

-Научи се да ми обръщаш внимание, когато го поискам, Ким Техьонг! - изписка момчето.

-Вниманието е нещо, което трябва да се заслужи. - отвърна студено Техьонг.

-Хубаво тогава. - Чонгкук се изправи и излезе бесен от стаята.

Трябваше да измисли план колкото се може по-бързо.  Отчаяните времена изискваха отчайни мерки!

Чонгкук свали дрехите си и остана чисто гол.

Техьонг обичаше да е мокро.

По-малкият влезе в банята.  Изкъпа се за десетина минути и след това обви хавлия около слабините си. Не си играеше да се подсушава, това беше част от плана.

Кук влезе отново в хола и се пльосна безцеремонно на дивана до приятеля си.

Капките вода от косата му се стичаха бавно по стегнатото му тяло и по дивана.

Техьонг забелязваше това и вече усещаше бунтуващите си хормони. Искаше да му обърне внимание точно сега. Желаеше го. Само за десет, двадесет минути или за половин час, или може би за цялата вечер, но го искаше. Жалко, че работата беше по-важна, за това реши да се прави на ударен.

-Как беше банята?-попита по-големият.

-Беше ми малко скучно без теб.-подсмихна се другият. Можеше да дойдеш, нали знаеш?

Отговор не последва, което отново провокира по-малкия.

Техьонг се облегна на дивана, сложи ръце зад главата си и си пое дълбоко въздух.

Идеалния момент за Чонгкук да легне в скута му и да намокри голите му бедра.

-Облечи се, ще изстинеш. - промърмори Те.

-Ти май наистина имаш работа, а? - попита тъжно Куки. - Опитвам се да те разбера, ТеТе, но ми е малко трудно. Не само шефа ти се нуждае от теб.

-Зайо... - въздъхна Техьонг. Сърцето му се късаше. Не искаше да вижда Чонгкук натъжен, но нямаше какво друго да направи.

-Не ме наричай "зайо". Ако не започнеш да прекарваш време с мен, аз ще започна да го правя с други хора.- той знаеше, че Те е ревнив и целеше да го издразни с това изказване.

-Добре. След малко ще приключа. Ти ме чакай в спалнята.- по-големия потупа приятеля си по бедрото, а Чонгкук се надигна.

-Вече не съм в настроение. - отвърна студено той  и излезе.

-Ми хубаво. Ако искаш. - извика ядосано Техьонг и продължи да изчислява.