Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//two:fights//

Техьонг си легна късно вечерта и не можа да спи. Точно обратно беше при приятелят му.

По-големият се чувстваше някакси гузен. Осъзнаваше, че се превръща в работохолик, но се налагаше. Правеше го за доброто на приятеля си.

Сутринта с Чонгкук се събудиха по едно и също време.

Техьонг обви ръце около сънения си приятел.

-Добро утро, слънце. - прошепна нежно по-големия.

Кук се усмихна лекичко и остави гаджето си да го обсипва с прегръдки и нежни целувки поне за кратко. Харесваха му сутрешните ласки, но когато не бяха изпросени. 

-Добро да е.- отвърна леко сухо момчето.

-Искаш ли да излезем по-рано и да си вземем кафе?- попита Те сладичко.

-Не. - отсече другия.

-Не?- повтори Техьонг объркано.- Нали искаше вни....Така де. Нали искаше да прекарваме повече време заедно?

Тези постоянни смени на настроенията у половинката му го напрягаха до краен предел, но стоеше тихо и кротко, защото не искаше да усложни крехката ситуация още повече.

Чонгкук стана от леглото, сбърчил вежди. 

- Не си ме разбрал правилно.- продължи раздразнено той, насочвайки се към банята.-  Искам да се сещаш за мен. И искам да ме обичаш без да ти напомням. Това е. 

- Ама, Кукинце, аз те обичам постоянно.

- Не и колкото работата. Тя винаги е по-важна.

Последва двуминутна тишина, докато Чонгкук си миеше зъбите. Това бяха най-дългите две минути в животите им. Техьонг се опитваше да измисли какво да каже, но мозъкът му сякаш беше блокирал. Не знаеше как да формулира изречение, с което да не обиди приятеля си.

-Мълчанието ти е знак на съгласие, Те.- добави по-малкия разочаровано, излизайки от банята.

-Мълчанието ми е знак, че ми е писнало от постоянните ни спорове за глупости.- отвърна злобно Техьонг.

Нямаше за цел да нарани Чонгкук, но вече му идваше до гуша. А сега, когато го погледна и видя, че очите му са насълзени, съжали мигновено. 

-Днес няма да се прибирам. Мисля, че ще е добре да го знаеш.- прошепна по-малкия в опит да преглътне сълзите, които го давеха в момента.

-Моля? И къде ще бъдеш? Кога го реши това?

Техьонг се паникьосваше.

-Реших го преди вчерашния ни разговор. Сготви си нещо за ядене, когато се прибереш.

Чонгкук се облече набързо, извади раницата си и излезе от стаята, затръшвайки вратата зад гърба си.

Те се отпусна назад и шумно въздъхна, демонстрирайки раздразнение.