Flores celosas || renhyuck

1/3

- Ронджуни, какво готвиш? - Джемин надникна над рамото на Ронджун, който бе застанал до плота.

- Супа - отвърна ниското момче.

- Каква?

- Пилешка.

- Може ли да опитам? - Нана понечи да вземе близката лъжица, но Ронджун го удари през пръстите.

- Не може.

- Ама гладен съм! - изхленчи той и сложи ръце на раменете му, разтърсвайки го.

- И другите са гладни, но седят спокойно и чакат - намръщи се Ронджун. - Махай се. Хайде.

Джемин изпуфтя, но го послуша и излезе от кухнята.

Днес беше ред на Ронджун да готви и честно казано той нямаше голямо желание за това. Беше изморен от тренировките през деня и последното, което искаше, бе да готви за седем души. Въпреки това довърши работата си и не след дълго сипваше в купичките.

Докато момчетата вечеряха и си говореха, вратата на апартамента се отвори и Лукас влетя вътре.

- Хьонг? Какво правиш тук? - попита Чонло.

Високото момче беше изнервено и това си личеше.

- Нищо. Дойонг ме ядоса и реших да дойда тук за малко - той отиде до мивката, за да си напълни чаша вода.

- При твоите любимци - смига му Джемин и двамата удариха юмруците си.

- Хьонг, ние да не сме ти психолози? - обади се Донгхюк. - Винаги идваш при нас, когато стане нещо.

- Той просто ни обича - каза Ронджун.

- Така е. Какво ядете? - Юкхей надникна над рамото на Марк. - О, супа. Има ли за мен?

- Не си ли малко нахален? - Ронджун се намръщи.

- Защо е толкова раздразнителен? - високия се обърна към Джено.

- Аз от къде да знам? - сви рамене той. - Днес беше негов ред да готви.

- Не се оплаквай, супата е много вкусна - намеси се Джисънг и вдигна палец към Ронджун.

- Благодаря ти - той се пресегна и щипна бузата му.

- Въпреки това не успях да ям нищо, затова съм гладен - Лукас потри ръце една в друга. - Хуанг, ставай.

Ронджун се задави, тъй като тъкмо преглъщаше. Марк, който беше до него, го потупа по гърба.