Angel

Девета глава

Дни наред ежедневието ми минаваше в писане на текстове, понякога леки разходки в парка, спане през повечето време и... къпане? Дори не мога да си спомня.

Алармата ми би към седем сутринта. Защо? Ами защото днес за мен е Великият съд, но за други може и да са Музикалните награди.

Трябваше от сутринта да започна с мереното на костюми от какви ли не марки, след това да се избере перфектният грим и най-накрая, но не и на последно място- скубането на косата ми. През това време пък трябваше и да науча на изуст листа с речта, която Боб ми даде в случай, че спечеля нещо, което надявам се няма да се случи...

Звънецът звънна и след като отворих вратата, ми дойде да застрелям всички насъбрали се срещу мен. Виждах гримьора, фризьора, стилиста и още куп усмихнати и развълнувани идиоти, които нямат търпение да нагласят една ,,основа'' като мен.

-Заповядайте, влизайте.- усмивката беше на лицето ми и много се надявах да изглежда истинска.- Настанявайте се, където искате.- само да не е в спалнята ми.

-Много се радваме, че сме тук. Не се притеснявай, в сигурни ръце си. Ще те превърнем в най-красивата певица позната на човечеството.- след тези думи успях да добавя към усмивката си и ,,белите'' си зъби.

Пет часа по-късно успях да премеря към десет рокли, смениха ми три пъти грима и съм почти убедена, че останах без коса. Също така и успях да науча речта на Боб, добре че е по-кратка, но ,,разчувствена'' този път.

-Почти си готова.- наистинах нямах търпение да излезна вече навън, където може би има чист въздух, да затворя очи и да си представя, че съм някъде другаде в този момент.

-Изглеждате невероятна.- обади се фризьорът ми.

-Няма нужда от любезности.- промърморих си под носа и се погледнах в голямото огледало. Като се замисля не изглеждах зле.

Роклята ми, червена с бели цветя навсякъде по нея, особено в крайщата придаваха нещо приятно. Гримът ми също не беще зле. Червеното ми червило заедно с белите сенки и черната очна линия го правеха семпъл, но достатъчен, за да се забележи. Прическата ми пък се състоеше от множество раздиплени плитки, което най-много ми... допадаше?

-Аз съм... хубава.- уж си казах само на себе си докато не забелязах как другите зад мен кимат положително с глава.