Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//three:drunk//

Часът беше три сутринта . Градът вече беше полу-заспал. По улиците почти нямаше жива душа. Повечето апартаменти вече бяха потънали в мрак, а собствениците им спяха.

Освен един. Този на Кук и Те.

Техьонг подритна  празната бутилка, която се търкаляше в краката му, залитайки.

Хвана телефона си за пореден път, набирайки номера на Чонгкук. Последните 5 пъти беше изключен.
Този път даваше свободно.

Не вдигна.

-Къде си, да му не види?- изкрещя ядосано Техьонг и затвори.

Искаше да строши телефона в земята.

Те стисна устни и набра номера на Кук за последно.

-В момента няма връзка с този номер. Моля, оставете съобщение след сигнала.

-Ако си при Джимин и правиш нещо, което не бива да правиш, когато си обвързан, въобще недей да се връщаш утре сутрин. -каза съкрушено по-големия и затвори.

Някак си Те успя да открие пътя до леглото си и да се шмугне под завивките. Беше му лошо.  

Всичко около него се въртеше, стомаха му се бе преобърнал и имаше и огромната нужда да повърне. Но не го направи. Опита се да се дистанцира тотално от тези мисли. Преди да се усети беше  заспал.

И точно, когато заспа вратата на апартамента се отвори.

Чонгкук влезе плахо, с леки, миши стъпки и се огледа. Стигна до извода, че Техьонг беше пил, след като забеляза кочината, която същия беше оставил.

-Това няма да го чистя. - измрънка Чонгкук и легна на дивана.

Тази вечер щеше да се спи тук. Не, защото вече не искаше да спи до приятеля си, напротив. Просто беше получил съобщенията и сега егото му беше накърнено.

Целите тези кавги се отразяваха зле и на двете момчета, но нито едното не бе способно да преглътне собственото си его до толкова, че да направи компромис. Цялата тази нажежена обстановка попарваше сърцата и на двамата и нараняваше връзката им.

Чонгкук знаеше това. Разбираше го. И на моменти наистина се чувстваше зле и усещаше как вината го гложди отвътре, но не желаеше да отстъпи пред Те за пореден път.  Искаше да отстоява правото си да търси любов и внимание от любимия си човек.

Колкото и да ги нараняваше цялата тази ситуация и двамата знаеха, че скоро щяха да се сдобрят. Не се съмняваха в любовта си чак толкова дълбоко, защото бяха сигурни че биха минали през огън и лед един за друг.

Въпреки това цялата тази дистанция ги нараняваше неописуемо много. На моменти се чудеха дали някога тези рани ще успеят да се възстановят с времето и дали връзката им ще си остане същата след това. Страхът и ядът им ги водеха, а тези две чувства не бяха добър съветник.

---

А/Б: Извинявам се  много за едномесечното забавяне на тази глава, ужасна съм lmao. Искам само да отбележа, че историята вече е към края си и да ви благодаря, че още я следите таз' бозичка.