Flores celosas || renhyuck

3/3

След закуска Ронджун остана, за да измие чиниите. Това задължение бе наистина досадно, но нямаше особен избор.

Докато миеше поредната чиния, усети чифт ръце около кръста си. Подскочи леко изненадан.

- Спокойно - той чу познатия глас на Хечан до ухото си.

- Изплаши ме - отдъхна си Ронджун.

- Извинявай. Какво правиш? - той надникна над рамото му.

- Мия. Искаш ли да ми помогнеш?

- Разбира се, че не - усмихна се той.

Ронджун направи гримаса.

- Добре, иди при другите и ме изчакай - каза Ронджун.

- Не. Искам тук.

Лицето на Ронджун почервеня и той погледна надолу към съдовете.

Донгхюк целуна леко врата му, карайки го да настръхне.

- Хюк, стига - възрази той.

Рижавокосото момче не го послуша и продължи. Започна да поставя леки целувки по врата му, а Ронджун едва не изтърва чинията в ръцете си.

- Не каза на другите за работата ми, нали? - попита Донгхюк срещу кожата му.

- Н-не съм.

- Добро момче - похвали го по-високия и засмука силно мястото под ухото му.

Ронджун изпъшка звучно, размърдвайки се.

- Хюк, моля те, другите са оттатък, може да...

- Нека ни видят - прекъсна го той.

- Да не си луд? - възмути се Ронджун, изплакна чинията, която държеше и я остави настрани, сетне се обърна към него. - Не може да правим това тук.

- Защо не? - смръщи вежди Хечан.

- Просто не можем. Не е редно.

- За доста редно го намираше онзи ден, когато - той доближи устни до ухото му - те чуках по този начин.

Лицето на Ронджун пламна и той го отблъсна, прокашляйки се. Донгхюк изглеждаше доволен, че го е смутил до такава степен.

- Върви при другите - повтори той.

- Не искам.

- Донгхюк!

Очите им се срещнаха и беше въпрос на воля кой ще издържи повече.

След няколко минути взиране, прекъснаха контакта, тъй като вратата се отвори и Джемин влезе вътре.