Beast and boys

Глава 18

Джено се въртя в спалния си чувал доста дълго, заслушан в нощните звуци.

Не можеше да си намери място. Това, което се случи по-рано между тях двамата, го объркваше.

Слушаше песента на щурците и тътените в далечината. Ронджун сигурно беше заспал. Но и без това в момента не мислеше, че има сили да говори с него.

Не искаше да говори за... целувката. Беше убеден, че Ронджун само е искал да пробва какво е да се целува с момче. Такъв си беше. Искаше да опита от всичко.

Джено не можеше да го вини, но до известна степен му беше ядосан, задето той го бе използвал така.

Нямаше шанс да има нещо между тях. Те бяха най-добри приятели, за бога! Нямаше как да са нещо повече от това.

- Спиш ли? - той чу тихия глас на Ронджун.

Двамата бяха с гръб един към друг.

- Не.

Не знаеше какво друго да каже. Беше сигурен, че и за Ронджун важи същото.

- Не искам да ни е неловко - каза Ронджун. - Съжалявам за по-рано.

- Съжаляваш ли наистина?

Изглежда въпроса му изненада Ронджун, защото той се изправи. Джено усещаше погледа му върху себе си.

- Какво искаш да кажеш?

- Нищо. Ще заспивам.

- Джено, трябва да говорим.

- Не ми се говори.

- Моля те.

- И аз те моля.

Наистина не искаше да говори за това. Чувстваше се странно и неловко, а не бе свикнал отношенията им да са такива. Би приел цялото това нещо с къщата и другите странни неща, но не и това да развали приятелството си с Ронджун.

- Добре. Както искаш - примири се накрая Ронджун и отново легна в чувала си.

Отново бяха с гръб един към друг.

Това значеше ли, че са скарани? Джено не можеше да е сигурен.

Затвори очи, опитвайки да не мисли за това.

***

Джено беше на същото място. Онези къщички вече му се струваха познати. Сякаш бе живял тук.

Почувства се някак спокоен, че отново е на това място. Чуваше птичите песни над себе си, слънцето грееше ярко, а около него си играеха група деца. Той се зачуди къде може да е момиченцето с бялата рокля, но повече го вълнуваха двете момчета, които бяха с нея.