Изтъкан от зло - книга първа от поредицата - Сборище на Дявола

Глава 4 - Старата къща

Алис се озова пред ябълковото дърво. Явно когато топката я беше ударила тя бе започнала  да сънува отново същия сън. Да не беше нормално, както всичко, което от вчера се случваше.
Сега Алис стоеше пред къщата и просто я гледаше. Беше стара, много стара, но и някак красива. Момичето знаеше, че трябваше да влезе вътре. Бе предчувствие, което сякаш му заповядваше отвътре. Но дали там имаше някого или не? Момичето реши първо да потропа, но при потропването вратата сама се отвори. Алис влезе, а вратата се затвори  с трясък зад гърба ѝ. Тя се стресна и започна да тропа по коравото дърво, да се мъчи да излезе, но уви всичко бе напразно. Дали въобще имаше смисъл да продължава да опива. Тя спря, дланите ѝ се бяха разранили и я боляха. Момичето се огледа. Имаше три възможности за вървене. Пред нея имаше две вити стълби, които водеха незнайно на къде, губеха се някъде в тъмнината, а и още от тук се виждаше, че доста от стъпалата бяха издънени. Този вариант отпадаше. Оставаха другите два, които бяха просто два дълги коридора без  врати само огромни прозорци, през които струеше светлина. Алис нямаше хиляда възможности, а точно две, така че просто реши да тръгне по десния коридор. Вървеше  и вървеше, но той беше просто пусто помещение. В дъното на коридора имаше завой, който водеше към подобен коридор. Накрая момичето осъзна, че имаше точно четири еднакви коридора и всъщност тя се въртеше в  кръг, по – точно в квадрат.  Сега стоеше с гръб към заключената входна врата и се чудеше какво да прави. В тези коридори, нямаше други врати. И единственият и шанс сега бяха страховитите стълби. Определено не искаше да слиза по тях, но нямаше друг изход, а едва ли щеше да се получи ако просто чакаше да се събуди. Защото някъде вътре в себе си знаеше, че нямаше да се събуди не и докато не откриеше изход или поне нещо като ключ, който ще можеше да отключи вратата. 
Алис се приближи до стъпалата и несигурно заслиза надолу. Ставаше все по – тъмно и по – тъмно, а стъпалата по – скърцащи и по – скърцащи.  Сърцето на момичето биеше по – бързо и от това на спринтьор. Беше много тъмно, вече нищо не се виждаше, а стълбите не свършваха. Какви ли не мисли минаха през главата на Алис. Дали това не бе директен път към Ада или страховито подземие пълно с трупове, или стълбите  водеха към страната на чудесата, все пак и тя беше Алис. Макар че страната на чудесата ѝ се струваше по – доброто решение от Ада.
Чу се нещо като скимтене. Алис спря на място. Заслуша  се, нищо не се чуваше, само дишането ѝ. Реши, че вече ѝ се причуваха разни работи. Подмести крака си още едно стъпало надолу. Но тогава вече наистина го чу, беше ръмжане, а не скимтене и беше силно. Алис се стресна и побягна обратно на горе. Стълбите бяха нестабилни и изгнили. Но вече изхода се виждаше. Едно от стъпалата пропадна и Алис залитна, но се подпря. Мигновено се изправи и продължи да бяга. Излезе, озова се отново пред вратата, опита се да я отвори, но бравата така и не помръдна. Продължи да бяга по левия коридор.  Бягаше бързо, много бързо. Не можа да вземе завоя и се сблъска със стената.  Очакваше удар, но такъв не последва, поне не от страна на стената. Защото незнайно как Алис беше минала през нея и сега лежеше на пода на една огромна стая. Момичето се огледа, намираше се в някаква трапезария. В средата на помещението имаше огромна маса, поне за двадесет човека. Но явно никой не я бе ползвал от много време. Огромни паяжини се спускаха по нея, по столовете и по приборите поставени отгоре на голямата сребърна маса. Всякакви чинии, чаши, вилици, лъжици, ножове и други предмети, които Алис дори не бе виждала до сега.
От двете страни на стаята имаше две вити стълбища, оградени с изящни первази, водещи до балкон, подпрян с огромни колонади. Зад балкона имаше коридор. Може би, някъде там бе изхода. Алис се затича по стълбите и без да мисли и се озова на балкона. Погледна на долу.  На пода на трапезарията, поне тя я беше определила като такава, имаше символ. Сплетени без крайности в кръг, в средата на които имаше лебед. Странната картина пробуди нещо в Алис, някаква тръпка премина през тялото ѝ. Сякаш самата рисунка говореше нещо.  Погледа я още малко, а после тръгна по коридора.  От едната му страна имаше врати, много врати и всичките до една заключени, а от другата имаше прозорци, който гледаха към някаква градина, явно вътрешна градина, но как се стигаше до нея. Да вярно къщата беше огромна, но никъде не се виждаха пътища. Сякаш бе лабиринт без изход.  На края на този коридор, точно срещу Алис имаше врата. Сива, обикновена врата. Момичето натисна бравата и о, чудо, тази врата беше отключена. Алис се шмугна през нея. Помещението, в което се намираше сега беше стая без прозорци и без никакви мебели, освен едно огледало. Само едно старинно огледало. Беше прашно и с внушителни размери. Имаше нещо нередно в това огледало, не бе толкова просто, колкото изглеждаше, а нещо повече, но какво?Момичето се доближи до него, пипна го, усети студенината му през пръстите си. Размърда ръката си върху него и избърса прахта. Погледна се. Беше си тя, поне до някъде. На ръката ѝ имаше татус представляваш три завъртени и преплетени шестици, точно като онзи на непознатото странно момиче, което на всичкото отгоре явно само тя виждаше.
Алис гледаше огледалото. Имаше нещо специално в него? Нещо…магическо, което сякаш крещеше името ѝ, крещеше го, пропуквайки безропотното стъкло. Очите на момичето приличаха на две големи езера, втренчени в огледалото. Алис го докосна с пръс, а то сякаш трепна, докосна го пак по – силно.  Наистина трепваше и то по странен начин, сякаш не бе стъклено, а водно. Момичето имаше чувството, че можеше да прекара ръката си през него. Звучеше налудничаво, но всичко звучеше така в сънищата, а това бе просто сън. Поне това си повтаряше Алис. Напоследък не можеше да разграничи съня от истината, но този път реши да рискува и да приеме факта, че това бе сън. Прокара пръст, а после и  ръката си през повърхността на огледалото. Не знаеше,  какво има от другата страна, знаеше само, че това бе изходът. Тя просто премина през огледалото.