Свенливо момиче претърпяло много и пак се държи.
Джон Джонгук- богат, не го интересува нищо друго освен собственото щастие.
Дали тези две противоположности ще намерят нещо общо по между си или дали двамата отдавна са забравили какво е чувството н...
- Аз винаги ще съм с теб детето ми няма значение, че няма да ме виждаш аз ще те пазя и закрилям.
Първа страница на вестника: Младата Мин Со загина в автомобилна катастрофа по-рано днес. По някакво чудо 10 годишната и дъщеря Мин Джънг е невидима само с леки наранявания съобщава болницата. Детето ще бъде поето от приемно семейство.
- Това беше краят вече съм сираче!- каза си детето докато пътуваше към районното. 5 години по-късно: Мин Джънг на дъската. - Това беше един от скучните дни в седмицата. Кой гато само се учи.
- Айде да те видим колко си умна. * Смее се подигравателно*. Това е Джонгук най-заклетият ми враг. Той мисли само как да вкара първата срещната в леглото. С ме се държи все едно съм боклук. ПОСТОЯННО МИ СЕ ПОДИГРАВА И НА ОБЛЕКЛОТО МИ ВЪПРЕКУ ЧЕ СЕ СТАРАЯ:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Браво Мин отново отлична оценка похвали ме най- добрата ми приятелка що си седнах. Тя е Ким Джени ( не можах да измисля друго име). С нея се познаваме от когато се помня винаги ме е поткрепяла.
Вървях си към вкъщи и видях Джонгук и неговата групичка да се заяждат с едно видно по малко момче от тях. Бързо отидох и какво да чуя: - Щом съм ти казал да ми купиш ще го направиш ясен ли съм ти бе боклук-крещеше Джонгук. Аз само застанах пред момчето и му казах: - Я виж ти нашия не можал сам да отиде да си купи цигари, Ани кара някой друг. Абе я си знай мястото не си нищо повече от нас и никога няма да бъдеш. Той не обърна много внимание а само се завъртя и си тръгна...както очаквах.
Запознах се с момчето. И станахме приятели. Тъкмо влязох в къщи метнах чантата на земята и се запътих към банята да си взема един топъл душ и да си почина от изморителния ден.
Някъде към 23:00 часа се почука на вратата аз тъкмо се отнасях да заспя но станах да отворя и какво да видя Джонгук да стой на вратата. -Може ли да вляза!? - И защо да те пускам? - Защото сме приятели! - И от кога- попитах истерично. - Знам че не се разбираме но точно сега имам нужда от помощ! - Зашо не отидеш при твоите истински приятели. - Защото вече ще са заспали и няма как да вляза. - Оффф влизай. Но ще спиш на дивана. -Ясно шефе.
Той започна да си съблича блузата и признавам имаше мн добре оформено тяло,но какво ги говоря Джънг съяземи се (скарах се на себе си) донесох му нещата и той легна а аз се качих я стаята ми. Не ми беше да разпитвам в полунощ каков прави тук, но едно нещо беше ясно не беше за добро 🙄😏.
Как е новата боза дано ви харесва и да ще има нова глава всяка седмица, но не знам кой ден ще е за сега бб😔🤣😁♥️♥️♥️🌎.
