- Нямам търпение! - каза развълнувано момчето.
- Ами , хайде тогава! - подкани Таехьонг , приятеля си и стана , подавайки му ръка , за да може и той да стане.
Двамата тръгнаха по една тясна , но хубава пътечка , която водеше до подаръка. Докато вървяха , двете момчета не си говореха и бяха изпаднали в тишина. Но тя не беше неловка , бе приятна и успокояваща , а и не беше съвсем тихо , имайки предвид , че от всички страни се чуваха чуруликанията на птиците.
След още няколко минути вървене двамата стигнаха до една огромна върба , клонките на която се спускаха до земята и образуваха нещо като перде пред ствола ѝ. Таехьонг се спря на място , а Джънгук го погледна объркано.
- Виж сега... - започна неуверено Тае. -... не знам дали подаръка ми ще запълни очакванията ти , но искам да знаеш , че е от сърце и че е нещо специално и сантиментално. - Джънгук кимна в отговор и зачака да му бъде показан този така явно специален подарък. Таехьонг направи жест към Джънгук , който значеше да го последва. Момчето тръгна след приятеля си и двамата минаха през клонките на върбата , озовавайки се от вътрешната страна , където се намираше стволът ѝ. Изглеждаше красиво. Отвътре върбата беше сякаш празна. Клонките само прикриваха ствола отвън , но вътре той бе като заграден в огромен кръг от тях. Джънгук гледаше в захлас гледката и не можеше да се насити.
- Това ли е подаръкът? - попита той захласнат.
- Не. - получи отговор почти веднага.
- Ами , тогава какво? - попита озадачен.
- Това. - каза Таехьонг и заведе Джънгук по - близо до ствола на дървото. Посочи му къде да погледне и когато момчето насочи погледа си натам , усмивка изгря на лицето му.
На дървото бе гравиран с много труд малък текст. Той гласеше:
„ Завинаги заедно. И в добро , и в лошо. В любов и омраза.
Аз винаги ще съм до теб!"
- Това е обещание. - каза Таехьонг. В този момент Джънгук се обърна към него и го прегърна силно. Тае отвърна на прегръдката. Стояха така известно време , докато Джънгук не се отдръпна.
- Харесва ли ти? - попита Тае притеснено.
- Не. - притеснение се изписа в очите му , щом най - добрия му приятел каза това. - Обожавам го! - прибави той и се засмя сладко на изражението , което приятелят му бе придобил.
- Ах , как те мразя! - викна Таехьонг и го удари по рамото.
- Не е вярно , обичаш ме! - каза Джънгук и се изплези. - Това е най - хубавият подарък , който съм получавал някога! - уточни той , но Таехьонг още си седеше с онова изражение.
- Ама , пак те мразя! - каза той.
- Поправка: Обичаш ме! - поправи го Джънгук.
- Знаеш ли? Прав си. Обичам те. - потвърди Таехьонг и показа квадратната си усмивка. Джънгук в отговор също показа своята заешка усмивка.
Това бяха усмивките , които имаха способността да разтопят сърцата и на двамата.
------
Благодаря за четенето!
Чао❤
