•1• (Край)

198 21 3
                                    

От: Твой Таен Обожател
Точно така обожател!

Поредното писмо бе приключено. Запечата го в красив плик, целия в бебешко син цвят. Като запазена марка, откъм гърба на плика, в долния десен ъгъл, момчето рисуваше едно малко сърчице с черен тънкописец. Надписа адреса и получателят. Написа и своето местоположение, но не и името си. Кой знае, някой ден може да го прати? А както познавеше отлично любовта му и колко е любопитен, със сигурност ще дойде да го потърси.

Тъкмо на време, защото майката на Джимин влезе. Той не искаше тя пак да го заварва със сълзи в очите. Уви не му се получи.

- Миличък ние тръгваме с чичо ти Чаньол и искам.. Отново ли плака за него?

Жената знаеше абсолютно всичко за сина си. Приемаше напълно сексуалността му и го подкрепяше. След загубата на съпруга й, само Чим й бе останал и тя се стараше да го пази като очите си.

Русокосото направи знак да седне до него, на леглото. Прегърна майка си и избухна в плач.

- Мисля, че е крайно време да изпратиш някое писмо. Ако не пробваш, никога няма да разбереш дали те обича. А и може да си пада по теб тайно!

После намигна на детето си и го погали по главата. То се усмихна за кратко, сякаш надеждата го бе огряла, но веднага след това свали лъчезарната си усмивка.

- Но мамо, той дори не знае кой съм аз! А е в съседния клас! Как може да познава всички останали, но не и мен! Сякаш съм невидим.

- Направи го! Явно ти ще си този, който ще предприеме първата крачка. Моля те, заради мен. Не искам да страдаш повече.

Постояха няколко минути в мълчание, докато то не бе прекъснато.

- Нунаа, хайдее идвай вече! Чакат ни! - Чан крещеше от вън.

- Добре Чими, аз трябва да тръгвам,ще се върна към 10. И не забравяй, искам още сега да те видя как си потеглил към пощата. Без възражения! Бързо!

Той взе новото писмо със себе си. Слезе по стълбите и обу кецовете си. Погледна в огледалото, в негова близост. Пооправи се и излезе от къщата.

Парк Джимин.. Момче, което загуби баща си на ранна детска възраст. Имаше само майка си и нейният брат - Парк Чаньол. И двамата му даваха подкрепата и обичта, от която се нуждае човек, но не бе достатъчна за него. Нуждаеше се и от на още някой.

Unsent Letters - оneshot {Vmin}Where stories live. Discover now