Глава 5:Съгласна съм

223 18 0
                                    

Неутрален разказвач
При вампирите
Всички ВИП вампири стояха спокойно в стаите си в замъка.
Йонги спеше,Джин готвеше,
Джей-Хоуп танцуваше,Джимин си играеше на телефона,а Джънгкук четеше някаква книга. Общо взето се държаха като нормални тинейджъри,като изключим факта,че бяха по на 500 и няколко години и са вампири.
След като Джин пригогви храната ги извика да ядат. Само Йонги не отиде при тях понеже обичаше да спи до късно.
-Някой виждал ли е Намджун?Няма го цял ден.-Обади се Джин.
-Каза,че ще се разходи сутринта, искал някаква тръпка.-Отговори Джимин.
-Сигурно се  е разхождал близо до лагера на ловците и са го хванали.- Подигра се Джей-Хоуп.-Ако е хванат  ще се върне след седмица най-много. 
-Намджун е човек на риска,той ще се управи.-Каза Джънгкук.
-Хей хора утре ще има концерт на  Blackpink. Хайде да отидем.-Предложи Джимин.
-Искаш да пиеш от Джису нали?- Повдигна вежда Джин.
-Да...чудя се колко ли е вкусна нейната кръв...-Размечта се Джимин.
-Все същия. Няма да се промениш.-Засмя се Джънгкук и нави на вилицата си част от спагетите.
След това ги изяде.
-Хора кога пак ще посетим онези момичета. Не можах да довърша боя си с онази сладурана.-Рече Джей-Хоуп леко закачливо.
Джънгкук се изнерви леко.
-Следващия път е моя.-Погледно го надменно Куки.
-Стига де. Все ти взимаш  яките момичета.-Измрънка.
-Съжалявам,но това момиче си е мое. Имаме стари сметки за уреждане.
-Ох хубаво.-Намръщи се
Джей-Хоуп.-Джимин според теб онази русата...офф как се казваше...абе тая русата дали е оцеляла?
-Съмнявам се. Отровата ми е силна, ако още е жива на сутринта ще умре.-Отговори и опита от храната.
-Беше странно,когато онова момиче се изправи.-Рече Джин.
-Да така е.-Отвърна Джимин.- Това момиче наистина е силно.-Помисли си той.
Деон Нунсонг
Вече стигнахме замъка на онези вампири.
-Вземи тези пръстени.С тях няма да усетят присъствието ни.- Казах.
След това ги сложихме и после влязохме.Вървяхме бавно и тихо.
Замъка беше огромен,имаше голям червен килим в коридора, големи полилеи, дървени врати с дърворезба и странни статуи на зверове.
-Типично за тези чудовища.-Рече Хикару.
-За първи път идвам тук. Наистина е доста мрачно.-Казах.
Изведнъж чухме смях и се насочихме натам. Видяхме ги да си говорят и да се смеят.-Сега ли да нападнем?
-Какъв е плана?-Попита Хикару.
Изведнъж някой ни хвана за раменете,а ние се стреснахме и извикахме.
-Какво правите тук?-Попита със заплашителен шум Йонги.
Ние паднахме пред вратата.
-О я виж ти. Имаме си неканени гости.-Показа зъбки Джей-Хоуп.- Тъкмо за вечеря.-Затича се към нас. Ние реагирахме веднага и направихме странични кълба. 
Извадих арбелета си и го насочих към Джей-Хоуп. Започнах да стрелям,както и Хикару. 
Джънгкук тичаше по стената супер бързо,направи кълбо във въздуха и ме хвана. Аз го сръгах в ребрата,хванах ръката му и го преметнах през рамо. Той отскочи от земята и ме спъна в клекнало положение. Аз паднах, завъртях си бързо и станах преди да може да ме удари,Хикару  понечи да удари Йонги в юмрук в лицето,но той я хвана и изви ръката 'и. Хика изпъшка леко. После Йонги я хвърли в стената,а тя си разби главата и загуби съзнание.
Аз застанах зад Джънгкук и почнах да го душа,но Джей-Хоуп ме хвана и ме бутна в земята.
Аз паднах,а те се подредиха над мен.
-Глупах ход да дойдете сами в нашата територия.-Показа зъби и червени очи Джънгкук,както и останалите.Йонги застана над Хика и облиза кръвта,която се стичаше от главата 'и.
-Моля ви оставете Хикару. С мен правете,каквото искате,но я пуснете.
-Защо да го правим.-Клекна Джънгкук и хвана брадичката ми,а после леко я повдигна.
-Хикару има сестра,ако я убиете момичето ще остане съвсем само. Те нямат родители. Моля ви оставете я.-Примолих се.
-Хм...познаваме тези дами от 5 години и чак сега разбираме за сестрата на Хикару.-Обади се Джимин.-Чудя се дали е вкусна?Вие как мислите?
-Сигурно.-Облиза се Джей-Хоуп.
Аз се паникюсах,направих голяма грешка,като им казах,а Хика така се стремеше да опази сестра си в тайна.
-Умолявам ви не ги наранявайте!-В очите ми се виждаше така.Едвам  се сдържах да не се разплача.
Джънгкук ме погледна в очите.
Спогледахме се около минута.
-Оставете момичето.-Рече Джънгкук.
-Какво,но защо?-Измрънка
Джей-Хоуп.
-Защото така.-Отвърна Джънгкук.
-Джънгкук е наш водач и ние трябва да се съобразим с неговите желания,Джей-Хоуп.-Обади се Джин.Хосеок само извъртя очи.
-Ще пуснем момичето само ако ти останеш тук.-Каза Куки.
-Какво?-Изненадано ококорих очи.
-Чу ме. Ако си съгласна тя ще живее,ако ли не и двете умирате. Всичко е в твоите ръце.- Погледна ме сериозно. Аз въздъхнах силно и се замислих. 
-Съгласна съм.-Отговорих.
-Така да бъде.-Усмихна се той.-Шуга ескортирай момичето до дома му и внимавай да не я изядеш.
-Спокойно няма.-Шуга хвана на ръце Хика и излезе от стаята.
-Ела с мен.-Каза Джънгкук. Аз станах и тръгнах след него без да казвам нищо. Вървяхме по коридора,докато не стигнахме края му,а там имаше  една врата.
С Джънгкук влязохме. Очахвах стаята да бъде в по-средновековен стил,но всъщност се оказа съвсем нормална съвременна стая.
Беше голяма,с голямо легло,на което от двете му страни имаше шкафчета с нощна лампа, два гардероба, бюро с лаптоп и нощна лампа на него,сиви стени,черен пухкаф килим,сиви завеси и голям полулей.
-Доста мрачна стая.-Обадих се.
-Знам,но свиквай. От днес ще живееш тук с мен.-Застана до мен и ме погледна с крайчицето на окото си.
-Какво!?-Възкликнах.
След това ме будна на леглого и повдигна брадичката ми.
Облиза врата ми и каза:
-От толкова време чаках този момент.-После ме ухапа. Аз леко изпъшках,но след това започна да ми става приятно и леко да ми прилошава. Както казах могат да доставят и удоволствие усвен смърт.
Джънгкук
Най на края опитах от сладката 'и кръв. Нейната шия наистина бе доста красива. Кръвта от ухпването ми се стече по врата 'и.
Аз държах ръцете 'и нежно, за да не я нараня. Изведнъж тя се обади.
-Джънгкук,аз...искам да те помоля за нещо. Неочаквам да ми помогнеш,но може ли да изпратиш вампир,който да помогне на Роуз.-Попита.
Аз се отделих от врата 'и.
-Русото момиче?
-Да.
-Не се тревожи.Вече има вампир, койта ще 'и помогне.-Отвърнах.
-Добре.-Тя въздъхна спокойно,а аз продължих да пия. После видях,че и припаднала. Сложих я под завивките и отидох да си взема душ.

Извинявам се за грешките. Дано ви е било интересно.

My Vampire LoverМесто, где живут истории. Откройте их для себя