The Virus

1

Harry's P.V.

Събудих се от лъчите на слънцето.От много време не беше огравяло лицето ми.Явно днес ще е хубав ден.Станах и започнах да се обличам.Огледах се в огледалото.Белега все още беше там ,също като спомените.Но сега не е време за това.Обух обувките си и излезнах.Не бях много по работенето,но без това нямаше да оцелеем.И тук идва въпросът от какво?Отговорът е лесен....от края на света и от хората заразени с вируса.

Ретроспекция

-Мамо какво става?-попитах майка си.Всички тичаха на някъде и не знаех какво се случва.
-Всичко е добре скъпи.Трябва да заминеш надалеч от мен ,но е за добро.Няма да се страхуваш.Силен си.-каза.Не разбирах какво се случва.Гледах я и не казвах нищо .Изведнъж започна да се блъска по вратата ни.Хора нахлуха през нея и ме взеха на ръце.
-Мамо не-извиках.-Не ме оставяй-проплаках.Заведоха ме в една кола и заключиха вратите.Гледах през прозореца.Хората тичаха на различни посоки.Тогава видях една жена да стой до някакъв мъж на земята.Тя се обърна към посока на колата и видях ,че цялата и уста е в кръв.Спрях да гледам през прозореца.Загледах се в пръстите на ръцете си,когато изведнъж колата спря.Отвориха ми вратата,бяхме в някакъв лагер.

Край на ретроспекция

И така се озовах тук.Бях на 5. 20 години по-късно всичко е същото дори може би и по-зле.Заразата се развива и все повече хора се разболяват.

Видях Лиам и Зейн.Те са най-добрите ми приятели.Още в деня в който дойдох се започнахме и от тогава сме неразделни. -Как си Хаз?-каза Лиам и ме потупа по рамото
-Същото.Вие момчета?
-Същото-каза Зейн и всички се засмяхме.
-Какво ще правиш днес?-попита Лиам -Имам среща с Дарси.-казах
-Тази изобщо не я харесвам -каза Зейн а аз се засмях
-Знаеш ,че е само за забавление.-напомних им
-Така е ,но тя не го чувства така Хаз.
-Знам-казах тихо.Дарси беше гаджето ми или по-точно наречено от мен приятелката ми с привилегии.Тя е досадна и самоуверена ,но прави хубав секс . -Хайде аз ще тръгвам ще се видим по-късно.-казах и тръгнах към фермите.Не помагам особенно ,но днес съм в настроение. Отидох до една от фермите ,където имаше зеленчуци и започнах да помагам на хората да засадят останалите. Стана късно и най-после свършихме работата. -Добре работа хора-казах едвам.Бяха ужасно уморен .Помахах им и тръгнах към изхода. Прибрах се вкъщи.Изкъпах се и си облякох чисти дрехи.Всеки момнет Дарси трябваше да е тук.Пуснах телевизора ,когато на вратата се почука.Станах от дивана и отидох да отворя.
-Здравей скъпи-каза лигаво Дарси и се метна на врата ми.
-Здравей и на теб -отвърнах.-Ела на дивана започна някакъв филм.Можем да го гледаме.-преложих
-Имам по-добра идея-каза тя и захапа устна ,след което ме целуна страстно.Ето за това я харесвах.Повдигнах бедрата и и тя уви крака около кръста ми.Започнах да изкачвам стъпалата към спалнята ми. Най-накрая стигнах и бутнах вратата с крак.Затворих я по същия начин и оставих Дарси на леглото.Свалих блузата и без да отделям устни от нея.Изведнъж чух викове отвън.Отделих се от момичето в леглото ми и погледнах часовника .Беше 23 часа.По това време не трябва никой да е навън.Станах от леглото и отидох до шкафчето.Изкарах пистолета си и го заредих?
-Какво става?-попита Дарси
-Сега идвам -казах и излезнах през вратата.Затичах се по стълбите.Отворих вратата като насочих пистолета ми напред. -Има ли някой?-извиках.
-Помощ-извика някой от тъмнината .Излезнах от къщата и се насочих по посока на гласа.Видях момче борещо се срещу заразения .По дяволите.Насочих пистолета си към главата на болния и стрелях.Той падна на земята
-Бързо ела-извиках на момчето.То се затича към мен.Хванах ръката му и го задърпах към входната ми врата.Влязохме в къщата и точно преди да затворя вратата ,заразен се затича към нас.
-Затвори-извика изплашено момчето до мен.Послушах го и тръшнах вратата.Започна да се блъска по нея ,а аз седях и я подпирах за всеки случай макар ,че беше здрава.След малко тропането спря и се отместих.
-Добре ли си?-попитах треперещото момче пред мен.
-Д да можех да се оправя и сам-каза
-Можеш да кажеш поне едно благодаря ,за това ще спасих живота ти.
-Благодаря,но можех и сам-каза нахално.
-Тогава излез и се оправи сам -казах и посочих вратата.Нямаше да го пусна да излезе ,но ме вбесяваше.Той не каза нищо -Така си и мислех.-казах-Ще ти дам одеяла и възглавници можеш да спиш на дивана до сутринта.Погледнах го ,а той кимна.Качих се до горе и му свалих нужните неща. -Заповядай-казха и му ги подадох.Видях как се запътва към дивна .Реших ,че е добре и се качих горе при Дарси. -До къде бяхме стигнали?-попитах и ѝ намигнах доближавайки се .