Just you and me

Втора глава

  На другия ден бях планирала да излизам с най-добрата си приятелка от колежа. Тъкмо си обувах обувките, когато телефона ми звънна. Бела искаше да побързам, защото както винаги аз не станах на време.

     Грабнах малката си раничка за излизане и видях Изабел да ме чака. Беше по-дребна на ръст, с черна коса и всеки месец с различни на цвят краища, които този път бяха зелени, но, по мое мнение, голям музикален талант и влюбен в литературата човек.

- Още от първия ден от ваканцията си взела да се успиваш.

- Познаваш ме, Изи. Е, ще тръгваме ли или още ще ми се караш?- попитах закачливо и тя ме перна по рамото, при което се засмяхме.

  Запътихме се към любимото ни кафене. Там предлагаха любимите ни сладки, по които ние бяхме плашещо зарибени. Боже, нищо на този свят не можеше да ги измести от най-любимите ми! Когато стигнахме, си поръчахме обичайното и седнахме в ъгъла до прозореца на заведението.

  Скоро в заведението влезе и една двойка. Познавах момчето- Дейвид. Когато го видях, се задавих със сока си и Бела ме погледна загрижено. Докато се изкашлях и и кимнах към него. Вече и бях споделила за Дейвид. Тя го огледа от главата до петите и кимна разбиращо към мен.

- Изи, ще отида до тоалетната.- съобщих и тръгнах на там. Трябваше да се успокоя, присъствието му не ми действаше както подобава, което ама хич не ме радваше.

  Щом влязох вътре, чух стенания на двама души от близката кабинка. „Как може да се натискат в тоалетните?!"-изкрещя смутено съзнанието ми. Скрих се в една от кабинките, за да ги изчакам да си тръгнат. Скоро вече не се чуваха. Излязоха и чух краткия им разговор:

- Дейви, страхотен си! Не мога да повярвам, че си толкова пал...-

- Шарлът, това беше еднократно и ти го знаеш. Не ми се мазни сега, защото срокът ти на годност току-що изтече.- прекъсна я той и някакво странно чувство се зароди ниско в стомаха ми. Ревнувах. Така поне би казала Изабела. Чух стъпки и вече бях сигурна, че съм останала сама. Излязох от скривалището си и се облегнах на мивката, вглеждайки се в отражението си. Знаех коя беше Шарлът. Тя беше от типа момичета, на които момчетата падаха в краката им направо. Но не и завиждах, ни най-малко. Но това, че изпитвах раздразнение за това, че до преди малко се беше натискала с Дейвид, трябваше да приключи на секундата.

  Върнах се при Иза и тя почти беше излапала сладките ни. Погледнах я укорително, а тя ми се усмихна извинително. Седнах си на мястото и забих глава в масата.

- Какво има?

- Шарлът, Дейвид, тоалетната.- отговорих кратко, защото тя не се нуждаеше от много, че да разбере за какво става дума. Репутацията на Шарлът не блестеше с много добри неща. Но никой не и се изпречваше на пътя, защото никой не искаше да си губи времето.

  Бела се изправи, дойде до мен и ме прегърна през рамо. Не осъзнавах, че от това точно съм имала нужда в момента. Облегнах глава на рамото и и въздъхнах.

- Този Дейвид е голяма загадка ще се окаже, Летс. Ти...

- Аз няма да се замесвам с него. Знаеш какво се случи докато бях в старото ми училище преди да се преместя. Не вярвам в любовта вече.

- Знам, знам. Хайде доизяж сладките, ще ти стане по-добре.- подкани ме тя с усмивка. „Боже какво щях да правя без нея?!".

  Тъкмо да се взема една и забелязах с периферното си зрение как Дейвид сяда на съседната маса. По изражението му можех да твърдя, че беше силно раздразнен. Пиеше черно кафе, сигурно в опит да успокои нервите си. Не осъзнавах, че съм се втренчила в него докато той не погледна към мен и ми се усмихна мило. Отвърнах на усмивката му.

  Изведнъж стана и седна до мен и Бела. Погледнах към нея предупредително, за да не се издава.

- Хей, Летс.

- Хей, Дейв. Това е най-добрата ми приятелка, Изабела. Изи това е Дейвид.

- Приятно ми е.- казаха едновременно, предизвиквайки лек кикот от моя страна. Той се обърна към мен уж ядосан, но го пернах по рамото и се усмихнах.

- Е как си след като си във ваканция, дразнителке?- попита той, използвайки прякора ми от вчера. Отново го ударих по рамото и той се засмя.

   Мина известно време и си тръгнахме и се разделихме. Вървях към апартамента си, когато телефона ми звънна. Беше братовчедка ми. Отказах обаждането, защото отново щеше да ми натяква за Лиам, момчето, което ми разби сърцето. Сега бях в страхотно настроение заради разговора с Дейвид, но не можех да си избия от главата това, което чух и видях в тоалетните на заведението. Не исках да си призная, че започвах да си падам по този човек...