•19:00• /vkook/one shot/

♡

Времето на вън не беше от най-приятните.За един летен ден се предполага температурите да са не по-малко от 30° градуса,а децата да тичат на вън щастливи и свободни.
Но днес не беше така.Всичко бе мрачно,заради многото  облаци,които криеха слънцето.
Духаше силен вятър и съвсем скоро щеше да започне да вали дъжд.
Навън нямаше жива душа.Всичко бе затихнало в очакване на идващата бурия.
Точно тази и бе причината петнадесетгодишния Чон Чонгкук да стои на прозореца до тях гледайки тъжно на вън.
Днес трябваше да излезне с най-добрия си приятел Джимин и  точно в 19:00 да минат покрай малкото скромно магазинче близо до парка,в който ходеха,за да се засече с момчето,в което бе влюбен,а именно десетокласника Ким Техьонг.
Чон изпитва силни чувства към него от както се помни...
                                 ▪▪▪
Родителите им се познаваха и това бе причината почти всеки ден от малки да си гостуват взаимно.
Бащите на двете момчета ръководиха една от най-известните компании в Корея заедно.
Един ден преди три години двамата мъже се скараха.Имаха спорове за толкова неща,които приключиха с западането на компанията.Двете семейства спряха да си говорят,което натъжи тогавашния дванадесет годишен Кук.
Техьонг от своя страна не го прие като нещо важно.Винаги,когато семействата се събираха той бе забил глава в мобилното си устройство.
И все пак това не спираше щастието на по-малкото момче,че е толкова близо до хьонга си.
Но уви всичко това приключи.
Въпреки,че бяха в едно и също училище по-големия подминаваше Чонгкук сякаш никога не го познава.
Мъника страдаше,но за упора си имаше Джимин,който бе до него във всеки един момент.
Един ден след училище двамата най-добри приятели излезнаха да се разходят.Не бяха осъзнали колко е часа докато не видяха,че луната бе напът да застане на мястото на слънцето и да го освободи от дневната си смяна.
Двете момчета се разбързаха и тръгнаха да излизат от парка,когато Кук се спря и ококори очи.
Пред него на другата улица бе застанал образа на младия Ким,който стоеше пред магазина и тропаше нервно с крак.
Джимин продължи на пред неосъзнавайки,че върви сам.
Не след дълго от магазина излезна и госпожа Ким държаща две торби като едната я връчи на сина си.Двамата тръгнаха и влезнаха в блока зад магазинчето.
На устните на Кук се изписа голяма усмивка.Не,че не знаеше къде живеят семейство Ким,но бе забравил,а и се зарадва да види отново красивия образ на госпожата.Тя винаги го е обичала като свой втори син.
Кук бързо извади телефона си и видя.Беше 19:00
Запомни часа и от тогава всеки ден  в този час минава от същата улица и гледа двамата Ким прибирайки се у дома.
                                ▪▪▪
И ето го сега нашия герой.
Със скицника си в ръка и рисуващ гледката от вън.Колкото и съкрушена и тъжна да изглеждаше тя.
След дългото скициране младежът реши да си почине и отиде до кухнята,за да си направи горещ шоколад.
След като бе готов той взе чашката,хващайки я за изпъкналата дръжка,за да не се опари.Влезе в малкото холче и се настани на канапето.Взе одеалото,което бе сгънато на малкото диванче до него и се зави,като преди това остави чашата на масичката до него.
След като се обгърна с меката и пухкава материя той взе питието си и затвори очи.Въпреки,че нямаше възможността да види Техьонг днес,определено му бе повече от приятно в тишината.
Отвори леко очи и надигна чашата си към устата си.Тъкмо щеше да отпие от шоколада,когато на вратата се позвъня.
Чонгкук вдигна очудено вежди.Нямаше кой да го търси в 19 и 30 пред вечер и то,когато времето на вън е такова.
Джимин би му се обадил,ако идва и същото важеше за родителите му.
Потопен в дълбоки размисли звънеца отново се чу,но за по-продължително време.
Чон изпуфтя раздразнено и остави шоколада на масата.Отгърна одеалото оставяйки го на канапето,насочвайки се към вратата.
Вече пристигнал пред вратата той хвана дръжката й и я натисна на долу позволявайки й да се отвори.
Тялото на Чонгкук замръзна на място и очите му се уголемиха.
Пред него не стоеше кой да е.
Пред него бе застанал мокрия и треперещ,скръстил ръце Ким Техьонг.
Той погледна момчето пред себе си и размята ръка пред очите му опитвайки се да го извади от транса в,който бе побаднал.
Чонгкук разтърси глава и преглътна звучно отново поглеждайки по-големия.