Гледната точка на Касиди
К:Джош, престани да правиш такива драми! Знаеш, че никога не бих ти изневерила-вече виках, защото просто нервите ми бяха опънати до краен предел.
Д:И защо да ти вярвам?! Та ти дори не ми каза, че ще излизаш с него, което те кара да изглеждаш още по-виновна! - викаше, също като мен.
К:Значи ми нямаш доверие, така ли?Просто се разхождахме като приятели. Какво искаш просто да го зарежда ли? А и не е нужно да ти казвам всичко! - не ме интересуваше дали това звучи грубо или не. Не мога да повярвам, че се съмнява в мен. Това боли!
Д: Значи ще крием един от друг ли? Това ли искаш да има между нас?
К: Вече няма нас! Писна ми от тази връзка, писна ми и от теб! Просто не мога да бъда с човек, който ми няма доверие. Съжалявам, Джош, но късаме! - казах всичко на един дъх и го погледнах в очите. Вече я нямаше онази ярост, просто ме гледаше шокиран от думите ми
Д: Кас, наистина ли искаш това! - каза го тихо
К: Да, наистина! Съжалявам- взех си нещата и тръгнах към входната врата
Обърнах се, а той просто седеше на близо до дивана, където преди малко водехме нашия спор, гледайки ме тъжно. Мога да се закълна, че очите му бяха леко влажни. Съжалявам, но просто вече ми дойде в повече. Обърнах се и излязох то дома му. Беше някъде към 7:30 лятото. Тръгнах към някъде, но не исках да се прибирам. Исках да се разходя и да помисля над всичко, което стана. Това между мен и Джош беше просто любов, но след това стана ужасно нещо. Той се оказа прекалено ревнив и даже понякога се опитваше да ме контролира, не знам как досега съм търпяла такова отношение към мен. След 1-годишна връзка разбрах, че всичко е било просто загуба на време. Да, звучи грубо, но това е истината. И без това вече усещах, че чувствата ми към него вече не са същите, не ми се плачеше. А обикновено аз винаги плача за момче, но сега просто не можех, което беше странно. Не, че не го обичах, но просто както казах, не беше е както преди.Поех си дълбоко дъх и се опитах да не мисля затова поне малко. Но не мога да отрека, че ми беше гадно. Вървях по една градинка, която не беше пълно кой знае с колко хора. Бях облечена с едни къси панталонки и дантелен черен топ . Главата ми беше наведена надолу и просто гледах в една точка. Не знаех как да реагирам. Да плача или да се смея. Е, поне прекратих връзката си с него, все пак не исках да го лъжа. Изведнъж се блъснах в някого . Дръпнах се леко назад, за да видя, кой беше. Видях едно високо момче с кафеви очи и перчем. Косата му беше кафява и леко къдрава. Беше облечен с черен суитшър и черни дънки. Лято е ,защо е облечен така?!Е, не е моя работа все пак, но..
К: Съжалявам, не гледах къде ходя-бързо се извиних
? :Друг път го направи - усмихна ми се, но не мило, а някакси принудително и след това тръгна. Леле,колко мрачен човек! Целия беше облечен в черно. Е, какво пък! Все пак това беше един от любимите ми цветове.
Реших вече да се прибера у дома, не можех да седя тук дълго време. Мина вече един час откакто седя в този парк и размишлявам. Реших да си взема едно такси, защото не бях много близо до мястото, къде беше апартамента ми, а и бях изморена и нямах сили. Да, имам апартамент въпреки, че все още съм на 17, но след няколко месеца ставам на 18,така,че помолих родителите ми да си купя апартамент още сега. Добре, че са готини и ми позволиха. Не, че ми писна от нашите, просто винаги съм искала да живея сама, да декорирам дома си така, както аз искам и просто всичко да е в моите ръце. Обичам родителите си и то много. Винаги са се съобразявали с мен и това ми харесва най - много в тях. Видях едно такси и се запътих към него. Казах му адреса си и потеглихме. След около 10 минути вече бях у дома. Светнах лампите и до мен дойде кучето ми Лила, което беше лабрадор и започна да подскача и да се радва. Взех го и започнах да му говоря и да го целувам, както може би всеки, който има животно би направил.След това го пуснах и му сипах храна в купичката. Отидох в кухнята, измих си ръцете и започнах да си правя такос. Обожавах тази храна. След като направих такосите отидох до всекидневната и си включих плазмения телевизор. Да, обичах да ям, докато гледам телевизия. Даваха '' Приятели'' обожавах този сериал. Мога да го гледам цял ден без да ми омръзне. Изведнъж телефона ми звънна, беше Стейси, най-добрата ми приятелка.
С: Касиии, какво правиш? - каза смеейки се. Тя беше единствения човек, който ме наричаше Каси.
К: Здравей, лудетино, какво е станало с теб?... Отново - засмях се
С: Нищо, това съм си просто аз. А с теб? Звънях ти цял ден, писах ти, а ти не отговори и веднъж.. Станало ли е нещо - ах, Стейси, винаги знае, че има проблем, когато стане така
К: Ами всъщност да. Беше доста интересен ден.
С: Какво е станало?
Разказах ѝ всичко, дори това, че съм се блъснала в онова момче.
С: Момчето сладко ли беше - засмя се
К: Човек да не ти спомене момче и ти вече почваш с твоите любовни неща-извъртях очи и се засмях
С: Хайде, де.. Просто искам да знам - каза умолително
К: Не знам, Стейс.. Беше висок, но не беше зле. Приличаше на лошо момче, но-
С: Значи е секси - засмя се
К: За теб всички ли лоши момчета са секси?
С:Разбира се, че да. Те са смели и не ги интересува какво ще си помислят или говорят хората за тях. Това е изключително привлекателно - засмяхме се
К:Добре, виж Стейс, трябва да си лягам.. Имам чувството, че ще припанда. Беше дълъг ден и да. Лека нощ
С:Добре, но още едно нещо. Утре с Кайли, Спенсър и Том се разбрахме да ходим до изоставеното училище. Моля те, ела,моля, моля, моля - прекъснах я
К:Добре, добре, ще дойда. В 12 ще чакайте там
С:Окей, лека нощ, Каси
К:Лека нощ, Стейси-затворих и вече ми се спеше толкова много, че още с затварянето на очите си ще заспя на секундата
Отидох до спалнята и облякох пижамата си,която се състоеше от къса черна тениска и къси памучни сини панталонки. Легнах на високото си и меко легло и заспах като котенце.
Хей, хора. Това е първата история, която пиша, така, че съжалявам, ако има грешки и неточности. Надявам се да ви хареса и да я следите. 💖
