The other gas station - Twoshot {Namjin}

•1•

Както обикновено, слънчевите струйки лъчи проникнаха през прозореца на младото момче. То сънено закри очите си с ръка и се обърна на другата страна. Пак се отнесе, но не за дълго. Музиката от алармата му се разнесе из тихото помещение. Вече нямаше избор, ако не станеше сега , щеше да заспи и да закъснее за работа. А още едно закъснение и шанса да го уволнят бе огромен.

След извършването на сутрешната си рутина, Намджун си сложи униформата, включваща тениска и дънки. Погледна набързо часа от телефона си. С учудване установи, че има цели 45 минути до започване на работата му. Това значеше, че днес ще има време да си вземе по-хубава закуска от някоя пекарна, а не от магазина наблизо. Там се продаваха сухи и безвкусни опаковани храни. Джун ги ненавиждаше, но като нямаше нито  възможността да си приготви нещо, нито времето за да си закупи от по-далечно място по-вкусна, му оставаше само този вариант.

Приготви в сака обичайните си принадлежности, които слагаше - бяла тениска, служеща за резерва, анцуг, шапка, ако много напече, и естествено още една работна блуза. С всичко това взе мобилното си устройство, портмоне и ключове, които пъхна в малката си чантичка на кръста. Беше готов за поредния му скучен и еднообразен ден.

Южният вятър се блъскаше в лицето на Мони. Бе началото на лятото, но все пак се чувстваше горещината и съвсем леката прохлада. Едно много приятно време. Страхотно за разходки в някой парк, пълен с цветя, в който благоприятния дъх на растенията се подушваше от далеч. Намджун си умираше за тази блажена почивка. Караше го да се зареди с енергия, да се развесели, когато е тъжен. Затова и всеки ден, по път до бензиностанцията, минаваше през разноцветното място. Това и обясняваше защо се държи мило с абсолютно всеки клиент, колкото и дразнещ да е бил той. Дори и шефа му за пореден път да го обижда с какви ли не псувни, запазваше спокойствие и преглъщаше всичко. Но не само парка бе причината за поведението му.

Още няколко крачки и щеше да се окаже в помещението. Отвори врата и завари колегата си да си почива, седнал на едно столче, зад касата.

- Добро утро! - поздрави с дълбокия си глас Джун.

- Добро утро, хьонг! - отвърна му брюнета.

По-големият си остави вещите в стаята за служители, видя, че е време да отварят и отиде до вратата на магазина. Завъртя я за да пише от външната страна "Отворено". Придърпа един стол до приятеля си и седна до него.