Влезнах в поредната огромна стая на тази къща. Стените отново бяха бели, но по тях бяха залепени черни ноти, което показваше, че стаята е специална по свой собствен начин. По средата имаше черно пияно, което на пръв поглед ми се видя ново, но когато се приближих осъзнах колко дълги години бе използвано. Имаше на няколко места следи от драскотини, на други боята бе леко избледняла, но на дали някои ще забележи ако не се вгледа.
-Сам ли живееш?- изведнъж реших, че искам да знам отговора.
-За жалост да.- нещо в очите му потъмня. Пак започнах да разглеждам инструментите. Имаше няколко вида китари до стената и точно до тях се разкриваше една величествена гледка. Залезът, покриващ целия хоризонт се показваше перфектно през огромните прозорци.
-Това е любимата ми стая именно заради този момент.- не се учудих.- Е, ти на кой инструмент свириш?
-Мислех си, че вече си проверил за това в интернет?- беше по-скоро въпрос, на който се надявах да отрече, защото аз не бях направила никакво проучване за него.
-По-учтиво е ако попитам.- по дяволите!
-Пиано.- Тръгнах към него. Този инструмент ми навява доста спомени. Отвратителни спомени.- Но съм позагубила форма.- Надявам се да го убедя да не свиря.
-Не се притеснявай. Аз също не съм нищо особено. Предпочитам китарата.- Боже, защо ми го причиняваш?- Няма от какво да те е срам.
Въздъхнах шумно и седнах на стола до пианото. Започнах да свиря първата песен, за която се сетих- ,,Сълзи''. Беше хубава песен, не много бавна, нито много бърза, но изпълнена с чувство. Така ми казваше учителката... През повечето време свирех със затворени очи, защото знаех цялата мелодия на изуст, но и защото всички лошо спомени започнаха да изникват в главата ми.
По едно време просто спрях. Кислородът в стаята не достигаше, бях задъхана и някакси уморена. Усетих как сълзи се стичаха по бузите ми и не можах да ги спрa, нито да ги скрия. Започнах да хлипам и в следващия момент нещо се уви около мен.
Хари бе седнал на стола и ме бе прегърнал. Почувствах се толкова добре точно в точи момент, точно както бях застанала.
-Съжалявам.- знаех за какво съжалява. Не за това, че ме накара да свиря, а за това което бях преживялва. За съжаление с нищо не помагаше.- Искаш ли да хапнем нещо. Мога да поръчам пица.- пицата беше добра идея. Кимнах с глава, вече успокоила се. Избърсах сълзите си и поех дълбоко дъх. Отделихме се от прегръдката и тръгнахме към ,,балната зала''.
أنت تقرأ
Angel
أدب الهواة,,Казвам се Ейнджъл... и това е единствената информация, която ще ви дам за себе си, защото вие така или иначе ще разберете.'' В разцвета на кариерата си като поп-звезда, Ейнджъл Ковърс всъщност няма нищо. Тя не е дружелюбно и мило момиче с хиляди п...
